Стефан Епитропов
Нека всичко да бъде единствено

Няма за втори път да се срещнем!

Няма!…

Не ще се повтори лятото ни горещо,

когато по брега бродехме двама.

 

Когато ни мамеше морето

и ни обещаваше прегръдка.

Когато докосвахме небето

не с пръсти, а с тръпка.

 

Няма да минем по нашата улица —

толкова дълга и толкова къса,

в замайващ липов аромат забулена,

с прашец златен отгоре поръсена!

 

Нашата пътека в гората,

нашата малка поляна!…

Няма никога вече листата

тъй влюбено да ни галят…

 

Няма да се повтори залезът замислен…

И нека никога не се повтаря!

Нека всичко да бъде единствено!

Веднъж се обича, веднъж се изгаря!