Стефан Епитропов
Виенско колело

От високо грижите изглеждат дребни

и светът е по-широк.

Човек могъл би

от небето да си гребне

и да пие

синия му сок.

 

Но слезем ли,

животът пак се връща,

какъвто си е всеки ден

и всеки час.

И грижите са все един и същи,

същите сме ти и аз.

 

Умират бързо крехките надежди,

посипани от делничния прах.

И краткото издигане изглежда

като безсмислена лъжа.

 

И пак въртим се,

на колело подобни.

И всеки е към нещо устремен.

И всички дни са сякаш пробни.

А все не идва

истинският ден…