Марин Тачков
Слово за Учителя

Той беше Учителят. Една от тези личности, които се раждат рядко. Защото той бе не само Учител, а и Човек…

Незабравими ще останат нашите литературни четвъртъци, когато Епитропов ни събираше в една стая на втория етаж срещу кино „А. Кънчев“, за да се проведе поредната сбирка на литературния кръжок при читалище „Ангел Кънчев“. В кръжока са членували Стефан Цанев, Владимир Попов, Здравка Крумова, Добринка Каракашева, Неделчо Петров, Йордан Памукчиев, Красимир Манев, Сийка Савова, Ценко Костадинов, Илия Стратев, Минчо Чинаров, Захаринка Йоргова и др. Всяка сбирка се превръщаше в малък литературен празник. Защото тя не протичаше формално, за час. Един час траеше въведението, по време на което споделяхме свои проблеми и обсъждахме литературни новини. После (през същинската част) се обсъждаха творби на някой от членовете на кръжока. Накрая си тръгвахме и дълго разговаряхме по улицата…

Стефан Епитропов беше рядка личност в културно-обществения живот на Русе. У него имаше нещо възрожденско, нещо вазовско или славейковско. Дори на външен вид той наподобяваше П. Р. Славейков. И в стиховете му ще открием тая възрожденска нишка, стремежа към Простота и Хармония…

Тук съм подбрал и редактирал най-добрите (по моя преценка) стихотворения на Учителя и Приятеля Ст. Епитропов. Подборът е направен по един от общо осемте подвързани ръкописа, който авторът ми бе подарил на 27.03.1990 г.

Ст. Епитропов u литературен кръжок „Христо Ботев“ при читалище „Ангел Кънчев“ (юбилейна снимка)

С литературния кръжок на екскурзия в Козлодуй

С приятели сред природата

С литературния кръжок на екскурзия в Трявна