Шърли Конран
Лейс (58)

3.

Ноември 1978

— Извинявай, Цимер, би ли отворил вратата? Сигурно камериерката на хотела ми носи роклята.

Лили както винаги бе във ваната.

Цимер подаде глава през вратата на банята. Бе режисирал играта на Лили в повечето от най-хубавите й филми, включително „Q“, който я направи световноизвестна звезда.

— Когато си готова, скъпа, ела да видиш каква малка джунгла ти донесоха току-що.

— Провери дали някое журналистче не виси по лианите.

След като новината за скъсването й със Симон Понт обиколи света, Лили бе отново обсадена от фотографи. Цимер си помисли, че за късмет на Лили, слава богу, никой не бе надушил истинската причина за раздялата — просто не успяха.

Лили влезе с бавни крачки в луксозната гостна. Бе облечена в бяла хавлия, а мократа й коса бе увита в кърпа с прасковен цвят. Внимателно приближи пищния храст орхидеи. От едно извито клонче с неестествено съвършени, сочни бледожълти цветове висеше малка торбичка от изумруденозелено кадифе, завързана с копринен шнур. Лили отвори кесийката и измъкна отвътре малка кутийка за бижута. На слабото ноемврийско слънце заискриха чифт поразително красиви обици със синкавобели диаманти.

Седнал на дивана с кайсиев цвят до камината, Цимер одобрително цъкна с език.

— Третото пакетче през тази седмица. Сега вече имаш пълния комплект — подаръкът, който мадам дьо Помпадур е получила по случай тридесетия си рожден ден и който бе продаден на търг миналия месец в Монте Карло. Не може да се отрече, че Спирос се старае.

— Млъквай, скъпи. — Лили отправи въздушна целувка към дребния строен мъж на дивана и постави червената кутийка на малката масичка за кафе. — Знаеш, че Спирос Стиаркос ме иска само защото бях гадже на брат му; просто още една част от предишната империя на Стиаркос, която трябва да бъде анексирана. — Лили пристегна още повече белия колан около тънкия си кръст. — Освен това, Цимер, няма да ти позволя да ме въвлечеш в една връзка, която ще бъде в центъра на вниманието, но ще ми носи малко удовлетворение, само и само за да подсигуриш финансово следващия си филм.

— Малко са жените, които ще откажат на някого, който е богат и могъщ като Спирос Стиаркос.

— Богатството и могъществото му изобщо не ме интересуват. След Симон искам малко спокойствие и тишина. Искам да ме оставят на мира. Не разбираш ли? — Лили седна на другия край на кайсиевия диван и започна да трие косата си с хавлиената кърпа. — Стиаркос е просто като всеки друг мъж за мен, някой, който ме преследва заради нещо, което си е въобразил. Да ме тормози Стиаркос е също като да ме преследват фотографите или някой от онези смахнати, които ми пишат гнусни писъмца. За тях едва ли съм обикновено човешко същество — по-скоро ме считат за някаква сексбогиня. За тях е важно само как те се чувстват. Никога не се замислят за моите чувства или за това, което аз искам.

— Спирос узна веднага, след като Симон замина за Париж. Просто моментално си опитва късмета, преди на хоризонта да се е появил някой друг.

— Точно така, Цимер — Лили се наведе и разроши къдравата му пепеляворуса коса. — Аз съм заекът, плячката. Това е кошмарът на живота ми, обратната страна на успеха.

— Но общо взето е ласкателно, Лили. — Цимер размаха малките си изящни ръце, като я умоляваше да бъде логична. — Ти си жадна за любов, Лили, това е вечният ти проблем и си го имаш открай време. Но не можеш да понасяш мъже, които са влюбени в теб, тъй като си по-интелигентна от обикновената сексбогиня; не искаш да ги хипнотизираш; искаш общуване, а не похот. Искаш любеща топлота, а не изгаряща страст.

— Точно така. — Лили престана да трие още влажната си коса и я отметна назад. — До гуша ми е дошло от секс. Чарът ми, сексапилът ми или както по дяволите го наричат, ми докарва само неприятности, Цимер.

— Поне с мен не трябва да се притесняваш по този въпрос, скъпа.

— Истина е, но всеки път като си подам носа навън, се натъквам на наглите погледи на твоите шовинистични нерези, които смучат бира. Не можеш да си представиш колко ме потиска това. Ти си мислиш, че това е шега. Но понякога се чудя дали някой някога ще ме обича заради самата мен, както ме обичаше Анджелина, а не да се омайва от суперзвездата или пък да ти предлага любов само защото иска нещо от теб. На света има толкова много чукачи на звезди, които искат просто да ме замъкнат в леглото, а след това да офейкат и да се похвалят на приятелите си; толкова много хора, които искат да лансирам триката или велосипедите, които произвеждат; толкова хора, които искат да си вложа парите в техните „съвсем сигурни“ проекти. — Тя се извърна към Цимер и докосна лекичко ръката му. — Затова за мен е толкова важно да установя отношения на обич с майка ми.

Цимер погледна Лили в блестящите черни очи и въпреки че не бе от притеснителните, си помисли, че тя всъщност не може да обвинява мъжете за въздействието, което има върху тях.

— И затова ли не можем да те убедим да участваш в този филм? Затова ли си губиш времето, вместо да работиш, и висиш все в Ню Йорк и отхвърляш всички роли, които ти предлагаме със Суифти?

— Затова.

— Не искам да те насилвам, Лили, но моля да премислиш. Мистингет е такава чудесна роля — била е Мерилин Монро на двадесетте години, цял Париж е бил влюбен в нея, именно тя е въвела възгласа „О-ла-ла“ в кабаре „Фоли Бержер“, а навсякъде в Европа са се възхищавали на краката й.

„А най-прекрасни от всички са твоите“ — помисли си той, но благоразумно не го изрече на глас.

— „Най-красивите крака в професията“ ще бъде най-прочутият мюзикъл на годината — продължи Цимер. — Блясък! Великолепие! Мрежести чорапи! Танцьорки! Пайети! Пера! Освен това се мъчим да хванем Ричард Гиър да играе младия Морис Шевалие.

— Като те слушам, ми се струва, че си превишил бюджета още преди да си започнал да снимаш. — Лили бързо пусна диамантените обици обратно в алената кутийка и я хвърли към Цимер, който я хвана с една ръка.

— В хотелския сейф ли?

— Ако вече имаме целия комплект, довечера ще върна всичко на Спирос.

— Божичко, как мразя жени, които са прекалено непорочни, за да приемат бижута. Защо излизаш с него довечера, след като не искаш да имате нищо общо?

— Искам да му откажа учтиво.

 

 

Лили и Стиаркос седяха неподвижно в ложата. Почти не си говореха. На сцената долу принц Албрехт танцуваше с отмъстителните духове на девойки, изоставени пред жертвения олтар.

— Защо поиска да говорим тук? — изсъска Стиаркос.

— Защото — отвърна спокойно Лили, — не искам да говорим пред хората, а насаме.

Всъщност искаше да бъде на сигурно място. Нямаше желание да бъде отведена навътре в морето, отвлечена от бял ролс-ройс в Гринич, щат Кънектикът или пък на частния остров на Спирос и да бъде „обработвана“ непрекъснато в продължение на пет дни.

— Спирос, поласкана съм от вниманието ти, но отговорът ми е „не“. Съжалявам.

Гласът на Лили изразяваше подобаващо за случая разкаяние. На сцената облечените в бял тюл балерини се приближаваха неумолимо към принц Албрехт, а розовите им пантофки танцуваха леко над светото място на обгърнатото в мъгла гробище.

— Много си щедър към мен, Спирос, но не мога да приема от теб тези красиви бижута.

— Не ми благодари, Лили. Искам да ти дам всичко, което желаеш.

Докосна нежната й ръка със сбръчканата си лапа и Лили си помисли, че едва ли има някой, на когото да му стане приятно от това.

Под тях неверният принц Албрехт рухна пред яростната атака на призрачните невести. Два сантиметра пепел от пура падна на аления килим на ложата.

— Предпазлив човек съм, както знаеш, Лили, и обмислям всичките си решения. Няма ли нещо, което мога да ти дам и което може да те убеди?

Принц Албрехт залитна, но за Лили епизодът бе приключил и тя се надяваше да се измъкне.

— Колко пъти трябва да ти кажа, Спирос? — гневно изсъска Лили. — Искам само да ме оставиш на мира. Когато завися от някой мъж, се страхувам, че няма да мога да вземам самостоятелни решения. Затова искам да започна всичко отначало и то сама.

— Ама че глупости! Всички жени обичат да се правят на недостъпни, за да получат това, което искат. Ако не искаш да се виждаш с мен, значи има друг мъж.

Лили поклати разочаровано глава.

— Вие мъжете не можете да повярвате, че когато една жена каже „не“, то тя наистина казва „не“. — Наведе се към него. — Няма друг в живота ми. Сама съм. Не разбираш ли, че в момента не знам коя съм, какво искам или какво мога да направя? Намерих майка си, положих началото на новата си самоличност и искам да ме оставят на мира, за да открия и останалото. Това е всичко. Затова искам да не ме закачат.

— Да не те закачат? Може би за двадесет и четири часа?

Стиаркос гневно смачка пурата си в белите хризантеми на парапета на ложата.

 

 

В белия ролс-ройс на Стиаркос, Лили си мислеше, че Спирос е алчно старо влечуго. Чудно, че двама братя можеха да си приличат толкова много, а в същото време да са толкова различни. Спирос имаше същите блестящи черни продълговати очи като Джо и същата жестока, безкомпромисна търговска проницателност, но му липсваше чарът и жизнеността на починалия му брат. И точно в този момент в смълчаното тапицирано купе Лили усети, че Спирос се кани да се хвърли върху нея, и че всъщност тя се намира в луксозен, тапициран в бяла свинска кожа затвор. Лили изпадна в паника — спомни си, че когато някой гръцки корабовладелец се запознаел с някоя жена и тя му харесала, искал незабавно да се люби с нея. Спирос бе груб, невъзпитан и мускулест. Направо посегна към гърдите й, разкъса роклята й от бял избродиран воал. Дребните перли се пръснаха по килима. Късите му дебели ръце я опипваха. Лили хвърли ужасен поглед към шофьора в огледалото за обратно виждане. Никаква надежда. Успя да отблъсне Спирос.

— Няма нужда да те изнасилвам — промърмори той. — Сама ще откриеш, че ще ми принадлежиш. Ще се грижа по-добре за теб, отколкото Джо. Когато брат ми почина, те остави без пукната пара, нали? Но аз ще ти дам всичко, което поискаш, Лили. Мястото ти е на яхтата ми „Персефона“, без грижа за каквото и да било, освен за това как да си похарчиш парите.

Отново хвана гърдите й и този път Лили не се възпротиви. Разбра, че ако продължава да се дърпа, той може и да я изнасили. Не, единствената й мисъл бе да се измъкне от ролса.

— Спирос, можеш или да ме накараш насила, или да ми дадеш време. Сега не е… подходящ ден от месеца.

Немигащият му като на костенурка поглед потърси очите й. Лили вдигна към устните му свежото си като цвете лице и с мъка изтърпя прегръдката му до хотел „Пиер“.

Обля я пот на облекчение, докато крачеше по дългия кремав коридор, увила наметката си от чинчила около съсипаната шифонена рокля. Пред асансьора се спря, след това се обърна кръгом и се доближи до рецепцията. Връчи на нощния отговорник алените кутийки за бижута.

— Моля, бихте ли предали по сигурен начин тези неща на лейди Суон в хотел „Алгонкуин“?

Нищо нямаше да ядоса толкова силно Спирос, отколкото даването на диамантените му подкупи за благотворителни цели.

Лили стоеше гневна и гола в покритата с огледала баня и разглеждаше гърдите си. Драскотините вече започваха да личат. Спомни си как тялото й бе съзряло рано, на дванадесет години, как се притесняваше, когато гърдите й започнаха да набъбват. Младите момичета винаги се безпокоят за растящия си бюст — мислят си, че е или прекалено голям, или прекалено малък, или пък много нисък; но какъвто и да бе, привличаше вниманието. Лили си спомни как мразеше новия интерес, с който я гледаха непознатите мъже, които киснеха по ъглите на бедняшкото предградие на Париж, където бе израсла. Дори приемният й баща, господин Сардо, бе оглеждал крадешком тялото й иззад строгото си чиновническо пенсне, докато Лили се занимаваше с домакинската работа всеки ден след училище.

От шестгодишната й възраст съществуването на Лили бе водовъртеж от беди, низходяща спирала от страдания, върху която тя нямаше власт. Лили бе една от жертвите на живота, докато не се научи да използва силата на тялото си, властта на тези щръкнали гърди.

Веднъж бе запитала Стиаркос защо мъжете реагират автоматично, както когато ги чукат по коляното. Дори когато разговаряха с нея, мъжете безпомощно се втренчваха в гърдите й, а не в лицето й. Какво пък толкова завладяващо имаше в тези две половинкилограмови парчета плът?

Джо се бе засмял и бе отвърнал:

— Никога не съм мислил за това. — След това бе добавил замислено: — Хубавото на гърдите им е, че се полюшват, освен това подскачат, трепкат и на човек просто му се иска да ги сграбчи. Не мога да ти кажа защо. Това е инстинктивна реакция, просто похот.

— Но защо? Когато една жена види в далечината група работници, знае, че щом наближи, ще я гледат с изцъклени очи, все едно гледат подскачането на тенис топките на Уимбълдън, докато отмине. Защо?

Джо бе отвърнал:

— Наистина не мога да ти обясня. Мъжът не може да контролира тези си чувства. Но ако една жена не носи сутиен и можеш да видиш как зърната на гърдите й подскачат нагоре-надолу или пък е облечена в толкова тесни дрехи, че имаш чувството, че гърдите й ще ги пръснат, тогава мъжът получава впечатлението, че между двамата съществува тайно споразумение, защото му се иска да ги докосне, а знае, че не може, но освен това знае, че на тази непозната жена й е напълно ясно какво изпитва мъжът.

— Ама че безочливо предположение! Е, добре, де, поклащат се. Но и желето се тресе, но мъжете не се изцъклят, като го видят.

— За мъжа гърдите на жената са нещо скрито, тайнствено, забранено. А това леко, ритмично движение е и намек, и обещание за сексуалността на тази жена. Гърдите изпращат тайно, чувствено послание на жената към мъжа.

— Глупости! — каза Лили. — И това е причината за всички неприятности. Няма никакво послание. Когато жената не се люби, гърдите само й пречат, когато се занимава със спорт или просто иска да изглежда елегантна, защото дрехите висят по-добре на плоско тяло. Така мислят жените за гърдите си. Те просто са част от тялото им, така както коленете. Това, че имам гърди, не означава, че обещавам някому нещо!

— Може и да си права, но на мъжете така им се струва.

— Това е само извинение за лошото им държане — изсумтя Лили. — „Тя сама си го изпроси“ — нали обикновено така казват мъжете, като прехвърлят върху жената отговорността за това, че те самите чувстват такова влечение. Жената обича мъжете да й се възхищават и да я привличат — но само тези, които сама си избере.

 

 

Беше типично откриване на малка изложба в Ню Йорк. Стиснали здраво чаши с бяло вино, интелектуалните, облечени в джинси, и интелектуалките, докарани в роби от „Марта Грахам“ или черни рокли, стояха с гръб към драматичните образи от сидонските бойни полета и клюкарстваха за собственика на галерията, другите критици и оперната певица Бевърли Хилс. Марк Скот каза по-малко неща, отколкото обикновено, докато Анструтер го водеше от критика на „Вилидж Войс“ до критика на „Ню Йорк Таймс“, след това се обърна към дребна руса жена, която с истинско внимание разглеждаше фотографиите през огромните си очила с рамка от костенуркова черупка.

— Тези снимки с момиченцето са наистина шокиращи — каза Джуди. — Бих искала да обсъдим какво можем да направим по този въпрос във „Виърв!“. Харесват ми и другите ви работи. Не мога да използвам военни снимки, но бих искала да видя всичко, което имате. А също и да ги покажа на нашия художествен редактор.

Някакъв мъж се изправи внезапно до нея. Бе висок, мускулест, мургав, с груби черти и изражение, което се менеше от загрижено до заплашително.

— Всичко ли е наред, Джуди?

— Да, Тони, всичко е както трябва. Би ли ми донесъл палтото, ако обичаш?

Джуди отново се извърна към Марк.

— Тони просто ме пази и понякога прекалява с усърдието си. Смята, че работя твърде много и че другите ме използват. Страхувам се, че става особено покровителствен, когато ме види да говоря с някой красив млад мъж.

— Нека тогава поговорим някъде, където Тони не може да ни види. Какво ще кажете да вечеряме заедно?

Ежедневните часове по аеробика, които Тони провеждаше във „Виърв!“, моментално станаха популярни и Джуди свикна да кани приятелките си да правят заедно упражнения, вместо да ги води на обяд.

Докато тя разказваше на Пейган за новия си приятел, военния фотограф, Лили намъкна няколко чифта мръсни калци, целите на дупки.

— Цимер ги нарича „бежанските дрипи“ — засмя се тя, докато нагласяше плетените пластове върху черния си клин, а след това се наклони стремително напред, за да завърже гуменките си, с добре тренираната гъвкавост на фигура, нарисувана от Дега.

Пейган можеше безпристрастно да се възхищава на красотата на стройната млада жена. Винаги се бе отнасяла с весело безгрижие към външността си до момента, когато бе срещнала Кристофър.

След четиридесетминутни упражнения Пейган се бе зачервила от усилията и с мъка си поемаше дъх. От двете й страни Джуди и Лили сякаш изобщо не се бяха изпотили.

— Слава богу, че в края на месеца си отивам вкъщи, защото ако продължа с това, то ще ме довърши — задъхано изрече Пейган.

Лъщящите мускули на Тони изпъкваха още повече в белите сатенени гащета и бялата тениска с навити ръкави. Мишците му се издуваха, свиваха, трептяха и играеха, докато показваше следващото упражнение пред огледалата, с които специално за аеробиката бе покрита една от стените на заседателната зала на „Виърв!“.

— Това упражнение развива гъвкавостта. — Тони започна да го демонстрира. — Разкрачен стоеж, пръстите на краката гледат напред. Приклекнете, раменете отпуснати и наведени напред. Не си изпъчвай гръдния кош, Пейган. Сега движете хълбоците си напред, надясно, назад, наляво. Въртете ханшовете си, като описвате кръг. Не мърдайте някоя друга част от тялото си.

Съсредоточен, с безизразно лице, Тони въртеше задника си.

Някой се изхили:

— Добре го даваш, Тони.

Тони спря.

— Не е смешно. Това е основно движение от джазовия балет и го използват и в много други училища по танци. — После добави навъсено. — Дори и класическите източни танцьорки на гьобеци го изпълняват.

Пейган го прекъсна, без да се замисли.

— Не е вярно, Тони. Танцьорките на гьобеци не се друсат и въртят, това са твърде груби движения. Те просто… вибрират от главата до петите.

Тони не обичаше да му се противоречи.

— Никое момиче не може да стане кралска фаворитка, ако не може да си тресе задника, а ако не си прави упражненията, главната държанка на харема я шиба с камшик.

Пейган продължи да упорства.

— Не знам къде си учил източна философия, но не си я разбрал както трябва. Главна държанка изобщо не съществува. Един истински харем се управлява от майката на краля и главния евнух, а жените изобщо не могат да бъдат бити, защото кралската кръв никога не бива да бъде проливана. Обичайно са удушвали непокорните жени с копринен шнур.

На Джуди не й се искаше да дразни не особено умния преподавател по гимнастика.

— Хайде, стига — нареди тя. — Нека преминем към упражненията за вътрешната страна на бедрата и да прекратим тези глупави спорове.

Момичетата изстенаха и започнаха да се изтягат на пода. Като се проснаха на дунапренените матраци, Джуди промърмори на Пейган.

— Ако не са педита, са побъркани на тема „здравословно хранене“. Ако не са роботи от бизнес училището в Харвард, са с неправилна представа за източната философия. Понякога си мисля, че Марк Скот е единственият хубав мъж в Ню Йорк. Меко казано.

 

 

По-късно в съблекалнята Джуди смъмри Пейган.

— Чуй сега, Тони не е имал предимствата на произхода и образованието ти. Така че не е хубаво да го дразниш. Може да е само учител по гимнастика, но като такъв е направо великолепен и не искам да го изгубя.

— Бил е само учител. — Пейган смъкна черното трико, което правеше краката й да изглеждат десет сантиметра по-дълги, а ханша й — пет сантиметра по-тесен. — Даваш ли си сметка, Джуди, че Тони се превръща в твоя сянка?

— Може би е малко прекалено привързан, но това е, защото е бил боклукчия, стражар в арестантски участък, чистач в метрото. Просто е благодарен, че работи в привлекателна чиста служба, сред толкова привлекателни, чисти жени, които го оценяват по достойнство. — Джуди внимателно приглади кафявото си копринено боди. — Тони ми е от голяма полза, много е силен и гори от желание да изпълнява най-различни мои поръчения, които изобщо не спадат към служебните задължения на когото и да било. Трогателно ми е предан просто защото му дадох този шанс. Всъщност почти ми е станал…

— … Проклет личен бодигард — изсумтя Пейган.

— Толкова ли е лошо, като знаем какво е сега положението в Манхатън? — Джуди се погледна в огледалото. — Всъщност, ако се превръща в нещо, то е в мой шофьор. Никога не съм съзнавала колко полезен може да е един шофьор, докато не се появи Тони.

— Шофьорите са от полза, но понякога могат да бъдат ужасно досадни — възрази Пейган, докато намъкваше черните си прозрачни чорапогащи. — Никога не са си на мястото, когато наистина ти трябват, тоест късно вечер и в края на седмицата; винаги трябва да се грижиш да са добре нахранени, а те често са нацупени. Единственият начин да си осигуриш наистина ефикасен транспорт, е да имаш трима шофьори и всеки да е на смяна по осем часа. Направо ще е върхът, ти казвам.

Пейган замълча. Спомни си какво й бе казал веднъж дядо й, след като неохотно бе уволнил шофьора си за кражба. Дядо й бе обърнал внимание, че пътниците често забравят да вдигнат стъклената преграда между предната и задната седалка и шофьорът съответно научава всичко за живота на работодателя си, защото тези, които се возят отзад, не се сещат, че шофьорът е човек, а не анонимен, автоматичен робот или пък неодушевен чарк като кранчето на чешмата. Пейган си спомни, че според дядо й шофьорът носел две опасни оръжия — ушите си.

— Внимавай — каза Пейган на Джуди.

 

 

Джуди вдигна глава над отрупаното си бюро и скочи, сияеща от радостна изненада.

— Марк! Очаквах те най-рано тази вечер. Имам съвещание след десет минути.

Той замълча, погледна четирите телефона на бюрото й, вдигна слушалката на най-близкия и каза:

— Съвещанието може да започне и без теб, нали?

Джуди се поколеба. Марк мина зад нея и тя усети как сложи дясната си ръка на кръста й и я притисна към оръфания си сиво-кафяв пуловер. Пое слушалката от него.

— Кажи на Том да започва съвещанието без мен, Анет.

— Госпожице Джордан, Лос Анжелос на телефона.

Джуди сложи ръка на микрофона и отправи твърд поглед към Марк.

— Само десет минути, съгласен ли си?

Той седна на белия кожен стол пред бюрото й и Джуди прехвърли вниманието си върху телефона.

— Суифти? Здрасти, как си? По отношение на договора за 1979 година имам да изясня няколко неща с теб, преди да го приемем окончателно. — Притегли една тежка папка към себе си.

Точно след десет минути Джуди продължаваше да обсъжда подточки от клаузите, но изведнъж усети силни тънки пръсти да се плъзгат бавно по вътрешната част на бедрата й, като милваха нежната като цветен листец кожа. После полазиха бавно нагоре, към изящните заоблености на ханша й, обвити в кафява дантела. Джуди стисна бедрата си, за да ги обезсърчи. Пръстите не се разколебаха. Вместо това разтвориха бедрата й, като ги натискаха толкова силно, че почти й причиняваха болка, после продължиха да галят бялата кожа, като неумолимо се придвижваха нагоре, после две твърди гладки длани обхванаха като в калъп закръглените полукълба на Джуди и лекичко ги стиснаха, като се наслаждаваха на твърдостта на плътта им в копринена обвивка.

„Върви по дяволите, Марк, и ти, и красивите ти ръце!“ — ругаеше го наум Джуди, докато стоеше до бюрото си и се мъчеше да разбере сложния въпрос, който служителят й обясняваше по телефона. Точно сега имаше толкова важни неща да обмисля и пак се зачуди, малко цинично, дали желанието на Марк да се любят в кабинета й не бе начин да покаже неприязънта си към кариерата, която, както бе обяснила на този нечакан, вълнуващ мъж в живота й, винаги щеше да бъде голямата й любов.

Когато се наведе да запише още нещо, един прокрадващ се пръст проследи очертанието на ханша й, продължи движението между краката й, като предаваше милувката през преградата от коприна и дантела. Докосванията му, леки като крилца на пеперуда, лизваха като пламъчета краката й. По-голямата част от съзнанието на Джуди бе насочена върху тази част на тялото й, която той сега милваше, но тя се напрягаше да задържи мисълта си върху договора за представителство. Почувства крайчеца на пръстите на Марк да отместват внимателно прозрачната тъкан и да се вмъкват между влажните й срамни устни. После Марк коленичи зад нея и топлата му влажна уста зацелува вътрешната част на бедрата й, отначало леко, после все по-жадно, а пръстите му се плъзгаха все по-дълбоко в нея. Разтвори по-широко бедрата й и тя покорно се люшна под докосванията му, неспособна да овладее треперенето на коленете си.

— Марк — прошепна гневно тя с ръка върху слушалката, — скъпи, това е важно! Трябва да го свърша.

Джуди се опита да се съсредоточи върху междуградския разговор. Марк отново захапа бедрото й и каза:

— Знам, че трябва да го свършиш, скъпа Джуди. Просто карай нататък и прави, каквото имаш да правиш, а аз ще си върша моята работа.

Изправи се зад нея, обгърна я с ръце, разкопча роклята й и една по една измъкна ръцете й от нея. Роклята падна на пода. Марк притисна тялото си към гърба на Джуди и тя усети, че той е гол и настойчив. Ръцете му бързо пробягаха под фината кафява коприна и обхванаха малките й гърди, после той бавно проникна в нея, докато тя се опитваше да драсне нещо върху бележника на бюрото си. Марк притегли тялото й към своето; въртеше малките, твърди зърна на гърдите й с върховете на пръстите си; бедрата й бяха притиснати в бюрото й, така че не можеше да избяга от него, а телефонът продължаваше да говори в лявото й ухо, докато Марк започна лекичко да гризе дясното. По дяволите, трябваше да чуе мнението на Суифти!

Купчината сиво-кафяви дрехи на Марк, която лежеше на пода, смърдеше на застояла пот и тютюнев дим, но тялото му излъчваше топлина и миризма на мускус и тя го усещаше да се движи леко в нея, докато бедрата му със силни тласъци се удряха в задника и.

Не можеше повече да се съсредоточава и на другия край на телефона висеше въпросително мълчание.

— Суифти, мога ли да прегледам папката още веднъж и да ти се обадя? — запита с отпаднал глас Джуди, когато ръката на Марк се плъзна от гърдите й по малката извивка под корема й, за да се пъхне отново между краката й.

— Добре де, Марк, печелиш!

Тя изпусна слушалката, извърна се, протегна нагоре двете си ръце и потърси напуканите от слънцето устни на Марк. Двамата паднаха назад на стола й.

— Негодник такъв, ще ме уволнят заради теб! — изкикоти се тя.

— Ама че си лъжкиня! — Той все още бе твърд и настойчив в тялото й, дясната му ръка все още притискаше гърдите й. — Директорите знаят, че правиш собствени проучвания.

Целуна я жадно, като всмука розовия й език в устата си, и събори купчина документи от бюрото, последва ги водопад коректури от следващия брой на списанието и входящата поща.

После взеха заедно душ в сребристата баня към кабинета й. Водата струеше по мускулестия му кафяв гръб и бялото й тяло. В предната канцелария секретарките си размениха по една широка усмивка. След като десет години бе търпяла този измамник и наперено нищожество Грифин, шефката им заслужаваше малко забавление.