Шърли Конран
Лейс (47)

46.

Лили се люлееше в хамака във вътрешния двор, ухаещ на здравец, и чуваше как сестрата спори с някого на входната врата. Накрая тя се появи със старинна позлатена клетка за птици в ръка. В нея имаше едно бяло какаду.

— Не знам къде ще сложим това нещо — един господ знае какво яде!

Красивата птица погледна Лили с блестящи като топази очи. Очарована, Лили скочи от хамака и вдигна жълтите презрамки на горнището на банския си костюм.

— Няма ли картичка?

— Не, и момчето, което го донесе, не знае кой го праща.

Половин час по-късно, докато Лили още си играеше с какадуто, пристигна и един храст камелии. От едно кичесто клонче висеше малко пакетче, опаковано в бледосиня коприна и привързано с фина златна верижка.

— Вижте колко е тежка тази тънка верижка — каза сестрата. — Мислите ли, че е истинско злато?

В бледосиньото копринено пакетче имаше бяла мидена черупка, в която се гушеше огромен четвъртит аквамарин, висящ на почти невидимо златно синджирче.

— Това е цветът на Егейско море! — извика Лили, изтича до едно огледало в гостната и закопча синджирчето около врата си. Видя в зеленикавата светлина бледосините лъчи, лумнали от шията й.

Телефонът иззвъня.

— Ало, Цимер? Случайно да си ми изпратил птица в клетка или пък нещо друго тази сутрин?… Чакай малко, пак се звъни.

Този път едно бледосиньо плажно бъги я чакаше да се разпише за получаването му. На шофьорската седалка лежеше дебел кремав плик, адресиран просто за „Лили“. Вътре имаше картичка, на която ясно беше изписано: „Какво ще кажете за ресторант «Сенекие» довечера в осем?“.

Лили се втурна обратно към телефона.

— Не, не съм аз — каза Цимер. — Или е Фурие, или Стиаркос. Залагам на Стиаркос. Фурие щеше просто да ти изпрати диамантена брошка. Стиаркос има повече стил. Всъщност, защо Фурие не ти изпрати нещо, украсено с диаманти? Май си губиш чара, Лили.

— Може би той си мисли, че се сваляме с теб.

Цимер се изкикоти.

— Не с мен, миличка, доколкото ме познават. Ще те закарам в Сан Тропе довечера и можеш да кажеш, че си била с мен, ако Серж научи.

Лили потрепери. Серж щеше безмилостно да я бие, ако заподозреше, че флиртува с някого. Един път наистина й беше пукнал реброто. Особено след американското й турне все се грижеше да не я остави без надзор.

Същата вечер Цимер откара бъгито в Сен Тропе. Лили се беше облякла особено грижливо. Носеше бял копринен блейзър и ситно плисирана пола от същия плат, нищо друго: нито блуза, нито бельо или украшения с изключение на искрящия аквамарин около шията си.

Сен Тропе приличаше на пищен филмов декор. Пристанището, където навремето бяха хвърляли котва траулери и малки рибарски платноходки, сега гъмжеше от скъпи бели яхти. Кеят представляваше плътна редица от елегантни бутици и непретенциозни, но скъпи ресторанти; красивите хора, които отпиваха от аперитивите си под прочутия оранжев сенник на „Сенекие“, бяха по-добре облечени дори от постоянните посетители на бар „Риц“ в Париж. Проправяйки си път към масата, която Цимер беше резервирал, Лили си мислеше, че жените сякаш бяха слезли от страниците на последния брой на „Ел“: всеки чифт бели джинси струваше не по-малко от хиляда франка, всяка една от тези небрежно-елегантни жени бе употребила не по-малко от два часа, за да се облече.

Точно в осем часа Цимер намигна на Лили.

— Прав бях, ето го Стиаркос — слиза от ролс-ройса си. Чудя се какви ли фокуси е намислил да направи, когато дойде ред за коктейлите. Може би ще измъкне наниз перли от ушите си?

Той стана и махна с ръка на Стиаркос, който леко се поклони и тръгна към тяхната маса. Беше добре гледан мъж на шестдесет години с дебели посребрени вежди, надвесени над живи очи. Долната му устна беше издадена напред и лявото й ъгълче беше извито нагоре — нещо, което като че ли му придаваше постоянен израз на забавна войнственост. Стиаркос беше предпазлив човек. Не подписваше никакъв документ, било то чек или любовно писмо, защото не обичаше да се обвързва. Но бързо вземаше решения, особено ако искаше нещо. А сега искаше Лили.

Въпреки че Лили не съзнаваше колко е сериозен интересът му, Цимер го разбра от пръв поглед. Стиаркос не изглеждаше изненадан да го види и не се опита да се отърве от него — очевидно не искаше да уплаши Лили. Нямаше намерение да я сграбчва грубо. Това беше среща за опознаване.

Вечеряха, без да бързат, на светлината на свещи. Стиаркос не задаваше лични въпроси на Лили, но търсеше мнението й за всичко, което обсъждаха, и внимателно изслушваше отговорите й. Когато Цимер започна да описва снимането на „Q“, Лили се отърси малко от стеснението си и дори започна да се смее на разказа му за един случай, когато огромна скала от стиропор я беше бухнала неочаквано по главата. Стиаркос изглеждаше доволен, че и на двамата явно много им беше харесало посещението в неговата родина.

— Всички гърци обичат Гърция — каза той, — особено тези, които живеят в Лондон, Париж, Ню Йорк и Монте Карло.

Следващият филм на Цимер пък щеше да се снима в околностите на Атина.

— Това не е просто поредната секс епопея — обясняваше той леко иронично. — Това е модерна гръцка трагедия на фона на международния корабен бизнес: битка на живот и смърт между двама корабовладелци, които искат да се оженят за едно и също красиво момиче, дъщеря на трети гръцки корабовладелец. Баща й я кара да избере по-богатия, а не по-красивия, който е и по-млад, но притежава само един товарен кораб.

— Звяр — възкликна Лили.

— О, не — каза Стиаркос. — Много от женитбите на гръцките корабовладелци се уреждат предварително. Женитбата се счита за прекалено сериозен семеен въпрос, за да се решава от любовта. Както и парите.

— Всички ли големи корабовладелци са гърци? — попита Лили. — Винаги ми се е струвало, че това е съвсем семеен бизнес.

Тя отпи от шампанското, а Стиаркос извади кафява кожена кутия и избра една от петте пури в нея.

— По-голямата част от търговския флот в света се контролира от гърци. — Той помириса пурата си. — От обща товароподемност около петдесет и два милиона тона Онасис контролира близо четири милиона тона, а Ниархос — около пет, без да се броят корабостроителниците му.

Той внимателно махна лентичката от своята „Моите Кристо Номер 2“. — Което оставя четиридесет и три милиона тона, принадлежащи на малка група от хора, за които нищо не пише в клюкарските колони, хора като Патерас и Хаджипатерас, Колокотронис, Лемос — обикновено неженени.

Той се облегна и извади миниатюрно златно ножче за пури. Лили го погледна.

— Някога това е принадлежало на прадядо ми — каза Стиаркос.

— Той корабовладелец ли е бил?

— На по-късен етап. Но е започнал като босоног моряк, който въртял търговия из гръцките острови.

— Прост моряк?

Стиаркос се усмихна.

— Могъщите гръцки корабовладелци никога не са прости. Те са много сложно устроени, притежават минимум общителност и максимум егоцентричност. Другите обикновено не могат да ги понасят. Той отново й се ухили.

Две момичета в скъпи дрехи се приближиха до масата им. Червенокосото носеше морскозелен гащеризон от прозрачна дантела, приятелката й имаше три руси изкуствени кичура над червено-бяла мини рокля на диагонални райета, която едва покриваше дупето й. Стиаркос остави пурата си, учтиво стана и ги поздрави, но не ги представи на събеседниците си. Когато те се отдалечиха, той отново седна.

— Съпругът на дамата в зелено е търговец на оръжия и имаме съседни места за акостиране в Монте Карло. Не мисля, че бихте намерили общ език с нея.

В този момент един келнер забързано му донесе телефон. Стиаркос се извини за момент и вдигна слушалката:

— Е, каква е сегашната цена на боксита? Не, не, на чикагската борса… Разбери това…

Поиска друг телефон, набра някакъв номер и каза:

— Свържи се с Амстердам по телекса и провери цената на боксита… Само за момент — извини се той на Лили. — Ами накарай ги… Наеми друг Лиър джет^[1]. По дяволите, не ме занимавай с подробности, наеми два… Сега, какви са цифрите за боксита? Чудесно, купи шестстотин и петдесет хиляди от Чикаго.

Двата телефона бяха махнати от масата и Джо се усмихна на Лили.

— Продължете с корабовладелците — каза тя. — Какво правят с всичките тези нари?

Той се извърна с все стола си към нея.

— Ако попитате тези хора защо трупат богатството си и какво ще го правят, те просто няма да могат да ви отговорят. Ще се изненадате, ако видите колко зле живеят, особено съпругите на корабовладелците.

— А любовта? — попита Лили.

— Интересуват се от секс, разбира се, макар и по свой специфичен начин. За нормалните хора сексът не съществува във вакуум. Но ако един гръцки корабовладелец се запознае с някоя жена и тя му хареса, то той направо иска секс с нея. Незабавно! — Стиаркос сви рамене. — Така, както не умеят да се сприятеляват, така и се затрудняват да намерят подход към една жена, а после пък не знаят какво да правят с нея… Мисля, че това е ужасно.

— Изглежда са много лоши любовници.

— Разбира се, има много разводи, но основната причина за това е, че жените винаги си мислят, че се омъжват за съпрузи, но в един момент се събуждат и откриват, че са се омъжили за бизнес.

— Случва ли им се някога да мислят за нещо друго, освен за бизнес?

Стиаркос помисли малко.

— След като навършат петдесет години, изглежда, изведнъж се събуждат и осъзнават, че не им остава много време. Точно в този момент се паникьосват и се забъркват в разни мръсни истории с любовници, разводи и повторни женитби. Пак тогава започват да изглеждат емоционални. Много често краят им е направо трагичен: защото най-сетне разбират, че бизнесът не е единственото важно нещо на света. И едва тогава осъзнават какво са пропуснали.

 

 

На следващия ден Лили сновеше нагоре-надолу с плажното бъги по крайбрежния път, после си игра в сянката с какадуто. Беше развълнувана, но предпазлива, тъй като сестрата настойчиво я беше разпитвала за анонимните подаръци и явно хранеше подозрения относно вечерното й излизане с Цимер.

След вечерно плуване далеч от скалите Лили взе душ и се премени в златни гръцки сандали и бяла копринена тясна рокля до глезените, под която не носеше нищо.

В осем часа се появи ролс-ройс с шофьор. Сестрата най-напред се изненада, след това се разтревожи.

— Къде отивате? Трябва да знам къде отивате. — Тя стисна крехката китка на Лили. — Вие сте болна, не бива да излизате сама.

Лили бързо измъкна ръката си и се пъхна на задната седалка. Докато се носеше с пълна скорост сред уханието на топлите борове, изпита възбудата на послушно дете, което неочаквано въстава срещу бавачката си. Вечерният бриз разрошваше тъмната й коса и Лили внезапно запя Марсилезата.

Този път Джо Стиаркос я чакаше на дискретна маса в дъното на кафенето. Тя не изпитваше физическо привличане към дребния, спокоен грък, но се наслаждаваше на своето открито неподчинение и считаше, че той не представлява заплаха за нея. Сигурна беше, че Стиаркос ще се опита да я целуне, но чувстваше, че е малко вероятно да настоява, ако ясно му даде да разбере, че не проявява интерес.

За изненада на Лили Стиаркос не направи опит да я докосне. Не се опита и да я задържи, след като бяха завършили вечерята, макар че едва беше минало единадесет.

— Зная, че сте били болна — каза той, — така че едва ли ще искате да останете до късно.

Колата им прекоси тихия пейзаж по обратния път до Кап Камера. Стиаркос знаеше, че вече не е млад, че никога не е бил красив. Но мъж, който е спечелил милиарди, общо взето е интересен събеседник при условие че говори на теми, които го интересуват. Джо искаше Лили да се чувства спокойна с него. Знаеше, че всеки мъж, на когото му се удаде случай, ще се опита да целуне Лили, и затова нямаше да го направи. Искаше тя да се чуди защо не го е направил.

А освен това искаше да я накара да се чуди какво ли ще стане, като го направи.

 

 

На следната утрин Лили слезе на плажа в десет часа и преплува десет метра до малка бърза моторна лодка, която я чакаше да я отведе на „Минерва“. Заливът не беше достатъчно дълбок и огромната яхта не можеше да навлезе близо до брега.

Помогнаха й да се качи на бялата палуба и Лили се почувства свободна като чайка. Силата нахлу отново в тялото й. Стиаркос я разведе из яхтата и тя откри, че отново си тананика предизвикателната мелодия на Марсилезата, песента, повдигала духа на Френската революция.

Според Стиаркос яхтата беше малка — без плувен басейн и само с един хеликоптер. Но „Минерва“ можеше да преплува Атлантическия океан, ако Лили пожелаеше. Би могла да обиколи целия свят.

Стиаркос беше поръчал да приготвят една от каютите за Лили. Облицованата с палисандър самостоятелна каюта беше доста по-голяма от спалнята й във вилата; към нея имаше две морскосини бани — и двете с позлатени кранове във форма на делфини, и двете снабдени със скъпи тоалетни принадлежности, парфюми „Кристиан Диор“ и пълен, неотварян комплект гримове от „Есте Лоудър“. Гардеробът, достатъчно голям да се влезе в него, беше пълен с алени кутии с рокли от „Джой“, най-скъпият магазин за плажно облекло в Монте Карло. Шест нови бански костюма, шест нови плажни кърпи и шест изискани модни вечерни рокли висяха от напречния лост. На леглото бе сложена огромна кутия от „Кристиан Диор“, в която имаше кремаво копринено неглиже, украсено с дантели, фино и красиво като старинна роба за кръщелен обред.

— В случай че искате да се преоблечете или да си починете — обясни Стиаркос, като махна небрежно към кутията.

Лежаха на шезлонгите на горната палуба и отпиваха шампанско под синята тента. Не бяха съвсем сами — една секретарка и двама помощници влизаха и излизаха дискретно от предната кабина и до Лили долиташе безстрастното тракане на телекса зад вратата. Двама стюарди ги обслужваха на палубата, имаше и един едър, мълчалив моряк с бенка на лявата буза, който следваше Стиаркос навсякъде.

— Сократес, моят бодигард — обясни Стиаркос.

Прекараха целия ден в морето, като плуваха около яхтата или се печаха на слънце. Джо не задаваше въпроси относно миналото на Лили или работата й. (Всъщност, вечерта, когато се запозна с нея, един от секретарите му му беше връчил ужасяващото й досие). Джо умело водеше непринуден разговор с Лили. Чувстваше инстинктивно нейното настроение и в съответствие с него нагаждаше и разговора им. „Тя е най-неотразимата жена, която някога съм виждал — мислеше той. — Достатъчно е млада, за да ми бъде внучка, но пет пари не давам. На път съм да стана за смях на хората, но и за това пет пари не давам. Само ме е страх да не ми се подиграе и ако го стори, животът няма да има смисъл.“ Джо знаеше, че не е благоразумен, чудеше се защо подлага на опасност частния си живот, но присъствието на Лили изгони всякакво благоразумие от главата му.

В бикини на маргаритки, тя седеше на крайчеца на стола, единият й крак беше на седалката, главата, отметната назад. Държеше последното стръкче аспержа над устата си и смучеше връхчето му. Изглеждаше естествена и непресторена като чаровно малко животинче, което не забелязва нищо друго, освен слънцето, морето и собствения си смях.

Джо гледаше как масленият сос се стича по брадичката й. Мислеше си, че е красива, чувствена, необразована, некултурна малка дивачка. „Защо да не й дам само една вечеря днес, да й кажа мило «довиждане», да я изпратя с ролса и никога повече да не я видя?“ Вместо това каза:

— Искаш ли още, Лили?

Надвечер влязоха в блестящото пристанище на Монако. Назъбените стени на кулите на кралския дворец увенчаваха голямата скала, вдадена в морето вляво от пристанището. Над него се извисяваше градът — розови и бели пластове на фона на бледолилави планини. Плъзнаха се в пристанището и небето от аквамаринено се промени в теменужено, после в пурпурно и кадифеночерно и тогава градът заблестя в нанизи от разноцветни светлини.

Поради горещината покривът на грил ресторанта в „Отел дьо Пари“ беше отворен. Ядоха пъдпъдъци, пълнени с бяло грозде, а след това се разходиха бавно надолу по хълма към пристанището, дискретно следвани от ролса.

Джо попита дали Лили би искала да прекара нощта на „Минерва“.

Изведнъж Лили стана предпазлива и обясни, че трябва да спи във вилата, тъй като Серж й се обажда всяка сутрин. Джо незабавно каза, че ще я откарат обратно точно в единадесет. Не направи никакъв опит да я разубеди.

Седяха на тъмната палуба на „Минерва“ и слушаха със задоволство валсове на Щраус по стереоуредбата. Мирисът на водорасли полъхваше откъм скалите над пристанището и се смесваше с аромата на пурата на Джо. Синкав дим трептеше в неподвижния нощен въздух.

Неочаквано в края на подвижното мостче се чу шум от сборичкване. Един глас, който Лили познаваше твърде добре, крещеше името й. Тя уплашено скочи. Стиаркос бавно се изправи. Не изглеждаше нито разтревожен, нито изненадан. Прегърна Лили през раменете, докосвайки я за първи път.

— Няма причина да се страхуваш.

— Лили, Лили! Знам, че си там, кучко, виждам те.

Серж залиташе по мостчето към нея. Джо притисна по-силно раменете й.

— Не му чупи пръстите, Сократес, само го задръж.

Сократес изскочи неочаквано бързо от сенките на кея и изви назад ръцете на Серж. Стиаркос се приближи до него и всмукна от пурата си.

— Приятелю, извинете ме за липсата на гостоприемство. Защо дойдохте?

— Защото си ми взел гаджето, гръцко копеле. Като чух, че е с теб, веднага взех самолета за Ница. Какво си въобразяваш, че правиш с този дърт пръч, глупава кучко? — изкрещя той на Лили.

Джо се обърна към Лили.

— Наистина ли си му приятелка?

— Да… Не. Не знам. — Лили избухна в плач.

— Е, а искаш ли да му бъдеш?

— О, не, не, не! Но той ме закриля. Нямам никого другиго освен Серж.

Стиаркос я обгърна с ръка и се обърна към Серж.

— Страхувам се, че тя предпочита дъртия пръч. Така че ви моля да напуснете кораба ми, преди да съм наредил да ви арестуват.

Той тихо каза нещо на гръцки. Сократес затегна хватката си и Серж изпищя.

— А-а-а! Копеле такова! Ти, мазно гръцко копеле! А-а-а!

Сократес го сграбчи през кръста, отлепи краката му от земята и го понесе надолу по мостчето.

— Отлична хватка — измърмори Стиаркос. Обърна гръб на сцената, подхвана Лили под лакътя и я поведе към салона. — Мисля, че ще прекараме нощта в морето. — И посегна към телефонната уредба от слонова кост.

Веднага след полунощ „Минерва“ бавно излезе от пристанището. Застанали на кърмата, Лили и Джо наблюдаваха златните очертания на града, гравиран върху черното небе с милиарди златни точици. Когато градът се изгуби от погледа им, Джо хвърли остатъка от пурата си във фосфоресциращата диря зад „Минерва“.

— Не бива да се тревожиш — каза той. — Не бива да се чувстваш в клопка. Не искам да мислиш, че излизаш от една клетка и влизаш в друга. Сега си моя гостенка. По-късно, когато се почувстваш достатъчно силна, можем да обсъдим бъдещето ти. Ако си подписала някакви договори, те могат да бъдат променени. За това си има адвокати. Не бива за нищо да се тревожиш. — Замълча за миг, после продължи. — Ти си много красива млада жена и животът е пред теб. Можеш сама да си изкарваш прехраната, можеш да живееш сама, можеш да нравиш каквото си искаш. Но не мисли за това преди утрото.

После той нежно обърна брадичката й към себе си и Лили усети твърдия натиск на устата му върху своята. Вдъхна лекия мирис на кола и пура и чиста, топла плът, когато се облегна на него, приятно изненадана от силата на ръката му.

 

 

Серж се втурна като ураган в „Сенекие“, изпи бутилка бренди и шофирайки лудешки, се върна в Кап Камера, където удуши бялото какаду.