Шърли Конран
Лейс (46)

45.

Кап Камера е скалист нос на френската Ривиера, на половин час път с кола от Сен Тропе. Бял фар на самия ръб на стръмната скала предупреждава корабите да се държат на необходимото разстояние. Над него, здраво прилепени към стръмния планински склон, са се скупчили новопостроени вили от неизмазани тухли, гол бетон и обикновено дърво. Тези жилища са мебелирани в стил, който французите наричат „съвременен“ — с конусообразни плетени столове, които изглеждат неспособни да издържат кръгъл човешки задник, маси, покрити с ръчно изработени керамични плочки и размазани ярки петна.

През пролетта на хиляда деветстотин и седемдесета година Серж беше заел една от тези вили от приятел ерген, за да може Лили да се възстанови на свежия средиземноморски въздух. Радваше се, че се отървава от нея за един месец. Тя изглеждаше лишена от енергия и издръжливост и избухваше в сълзи, щом й предложеше да поработи малко.

След кризата двадесетгодишната Лили бе изгубила самоувереността и куража си. На двадесет години се страхуваше да се среща с непознати хора и изпитваше ужас да бъде сама. Серж виждаше, че е по-лесно да я манипулира, когато е послушна и апатична, но също така разбираше, че тя бе загубила необичайната жизненост, която придобиваше, когато застанеше пред камерата. В момента обаянието на Лили беше изчезнало. Лицето беше същото, тялото — същото, но в нея нямаше живец. Лили беше общувала много малко с нормални хора. Нейният успех неизбежно привличаше зяпльовци, мошеници и сексуални използвачи. Жените бяха винаги нащрек с нея, нямаха й доверие и й завиждаха заради хипнотичното влияние, което имаше върху мъжете. Затова нямаше приятелки, които да й възвърнат жизнеността. Серж опита всичко. Утешаваше малката кучка, ласкаеше я, чукаше я замаяна, плашеше я, дори я наби няколко пъти. Два филма бяха анулирани — беше имал дяволски късмет, че разходите за медицинско лечение се покриваха от специалната клауза в договора — и беше загубил изгоден договор за плакат. Тя не му беше донесла нито пени през последните шест месеца, а медицинските й разходи му струваха цяло състояние.

Докторът беше препоръчал много слънце и спокоен живот — никакви приеми, никакво късно лягане и дори… никакъв Серж. Затова той беше наел сестра да се грижи за нея. Жена, на която можеше да се довери. Серж си обеща да хване първия самолет за Ница, дори само ако надуши, че някой друг мъж обикаля наоколо. Беше дал на сестрата огромно допълнително възнаграждение да държи Лили непрекъснато под око и за да се застрахова и от хомосексуалните, и от хетеросексуалните навлеци, бе избрал най-грозната кучка от всички сестрински каталози в агенцията.

Лили усещаше, че я шпионират, обаче не й пукаше. Искаше само да я оставят на мира. При все това се развесели веднага щом колата с нея и сестрата излезе от сянката на палмите на летището в Ница и потегли под средиземноморското слънце.

От къщата гледката към морето почти се закриваше от гъстата зеленина, провиснала от покрива над стъклените врати; светлината, която проникваше през тях, беше слаба и зелена. Но навън, в двора, под яркото слънце на Прованс, застанала сред виещата се тъмнозелена джунгла, осеяна с твърди розови цветчета здравец, загледана в малките бели яхти, които плуваха бавно по тъмносиньото море под лазурното небе, Лили протягаше ръце към слънцето. Най-накрая беше сама, свободна от всякакъв натиск, спокойна.

Само няколко от съседните вили бяха заети толкова рано през годината и Лили можеше да се скита из селото, без да я разпознаят. Всяка сутрин се печеше гола на частния си плаж, въпреки че водата беше все още твърде студена за плуване.

Една сутрин, тъкмо когато се канеше да изкачи отново виещия се каменист път до къщата, за да обядва, тя почувства, че някаква сянка пада върху тялото й. Отвори очи и с ужас видя черна фигура в гумен костюм, — наведена над нея.

— Лили! Сигурен бях, че си ти! — каза Цимер. Беше ловил риба с харпун в залива.

Лили беше очарована да го види, а и Цимер очевидно също се радваше, че я е срещнал.

— Отседнал съм в съседния залив. Затворил съм се за един месец да пиша сценарий. Ти си първата жена, която виждам от седмици насам. Заминавам в понеделник, което значи, че няма да сме много време заедно, защото съм обещал на семейство Фурие да обядвам с тях утре.

Той я погледна. Беше чул, че е болна и че трябвало да анулира няколко ангажимента, но сега изглеждаше чудесно.

— Техните приеми винаги са страхотни. Защо не дойдеш и ти?

— Не искам да виждам хора.

— Сложи си фередже и говори само с мен — каза Цимер. — Серж не може да има нищо против, щом съм с теб.

Лили не беше попадала на по-екзотично място от дома на семейство Фурие. Господин Фурие беше богат белгиец, който работеше в транспортния бизнес. За компенсация на тежката си работа той се обграждаше с разкош и лукс, който включваше и колекция от произведения на изкуството, съставена главно от голи тела. Прикриваше порнографията под булото на почтеността — всички произведения, които притежаваше, бяха или наистина антични, или изработени от прочути скулптори и художници. От двете страни на дъбовата врата стояха няколко голи дами, които безнадеждно стискаха смъкналите се от телата им мраморни драперии. Огромният вестибюл беше окичен с акварели, представляващи циганки, разсъбличащи се в какви ли не съблазнителни пози.

Книга за посетители, подвързана с кестенява кожа, лежеше отворена на масичката до входа. До нея беше гипсовата отливка на мадам Фурие като младоженка — по-точно казано, това беше ръчно боядисано копие на задните й части, навремето обилно наплескани с вазелин, преди да бъдат покрити с дебел слой гипс.

Каменни нимфи с човешки ръст бяха наредени от двете страни на пътя през градината до плувния басейн, на единия край на който се вихреше безспир неистова каменна оргия. Зад басейна се намираха три гръцки храма с коринтски колони, а под централния фронтон продължаваше друга, по-уравновесена веселба. Слуги индийци с тюрбани на главите предлагаха напитки, включително пет различни вида прясно изстискани плодови сокове за всички, които не желаеха уиски или шампанско, а също така изобилие от горещи тестени хапки във форма на мидички, пълни с морски деликатеси.

Когато Лили се появи между гръцките колони, облечена в бикини от шифон с телесен цвят, последва леко, но забележимо утихване на разговорите. Тя се настани на кушетка, застлана с пурпурна памучна покривка. Индиец с розов тюрбан й се поклони и й поднесе хайвер от сребърен поднос, студен омар и ястие от морски раци — от друг. Неочаквано Лили отново изпита глад.

Цимер се подпря на лакът.

— Виж кой дойде — промърмори той. — Стиаркос с Ла Дивина^[1], която, както винаги, пристига последна.

Всички очи се отправиха към кипарисовата алея — по нея бавно се приближаваше дребен среброкос мъж, вървеше бавно към басейна. До него крачеше Ла Дивина, изглеждаща точно както на всичките си албуми — с великолепна, отметната назад глава. Ла Дивина имаше голям нос, голяма уста и голяма глава; дългата й гъста черна коса правеше горната част на тялото й малко тежка, очите й на сърна, покрити с обилен грим, блестяха. Тя беше трудна примадона, която години наред (от тях поне четири, преди да почине жена му) открито беше любовница на Джо Стиаркос.

Сега, докато бавно се придвижваше напред, полюшващите й се високо повдигнати гърди заплашваха да изскочат от ниско изрязаното деколте на газената й рокля с цвят на зелена богомолка. Вече не пееше в операта, но гласът й все още беше превъзходен. Из цял свят хората чакаха по цяла нощ, за да си купят билет за някой от концертите й, а менажерите потръпваха от мисълта за неприятностите, които им причиняваше. Домакинята изпърха напред да поздрави последните си гости; индийците с тюрбани запредлагаха нови блюда — прясна сьомга, подправена с копър.

Скоро след това мадам Фурие плесна с ръце и предложи да вечерят.

— Мислех си, че това е вечерята — изстена Цимер и прибави: — Вече ядох твърде много. — Искаш ли да се запознаеш със Стиаркос? Той е приказно богат корабовладелец и има чудесна колекция от произведения на изкуството. Наистина е много мило старо момче.