Шърли Конран
Лейс (26)

25.

Стъклената двукрила врата на великолепно боядисания и луксозно обзаведен панорамен апартамент на „Дорчестър“ беше широко отворена. Въпреки че бе началото на юни, денят беше топъл за Лондон.

В светлосинята спалня, върху дългата, измачкана дантелена кувертюра на леглото двадесет и три годишният Абдулах лежеше гол напряко върху разсъблечената жена. Той плъзна ръка под раздърпаната й бяла копринена блуза и внимателно откри другата й гърда. Розовото връхче потръпна и набъбна в устата му, устните му подръпваха уязвимата плът, всмуквайки все по-силно и по-силно чувствителната нежна кожа. После рязко пусна зърното.

— Не спирай, моля те, не спирай!

Той леко прокара върха на езика си по малкото издадено връхче, раздвижи го бързо напред-назад и зърното пак потръпна. Езикът му леко закръжи около него. Абдулах нежно го пое с уста и засмука леко, придръпвайки станалата вече тъмночервена ареола. Отново спря рязко. Слаб стон, секване на дъха. Мъркайки като котарак, той потърка меките си като коприна черни мустаци о хлъзгавото от слюнката зърно; после с тихо ръмжене започна нежно да си играе с него.

— О, не мога повече, не спирай, мили.

Абдулах внимателно захапа зърното със зъби, пусна го и отново нападна гръдта, обграждайки малиновочервената плът със смучещите си устни. Сетне стрелна език върху и около меката тъмна пъпка, изтегляйки я леко, а после все по-силно между влажните си устни, като дърпаше и изпъваше тежката бяла гръд, хванал я здраво с двете си тъмни ръце, смучейки все по-силно и по-силно, все по-жадно и настойчиво.

— Мили, не издържам повече. Ще ми дойде.

Той рязко спря, отдръпна лъскавото си тъмно тяло и се надигна над нея, притискайки двете й китки към леглото, докато тя, силно възбудена, се извиваше и се мъчеше да го достигне.

— Не можеш да ме докоснеш — тихо изръмжа Абдулах, — можеш да ме гледаш, можеш да се взираш в онова, което искаш, но не ти е позволено да ме докосваш, не можеш да го имаш… докато аз не позволя.

Смени позата си и легна до нея, продължавайки с една ръка да притиска двете й китки към възглавницата над главата й. След това другата му ръка се плъзна надолу по тялото й, промъкна се под измачканата пола и достигна горния край на чорапа. Ръката плавно проникна между тръпнещите й топли бедра, усети меката плът, а палецът му леко докосна влажната, пухкава вълна. Тялото под него се извиваше в блажена тръпка, изпаднало в пълна забрава, отдадено на ръцете и устата му.

— Сега ще те съблека — измърка той, — много бавно.

Абдулах винаги говореше на жените си, винаги тихо им казваше какво следва точно преди да го стори. Понякога му беше по-лесно да не съблича партньорката си напълно, особено когато се любеше с нея за пръв път. Тогава тя нямаше време да си спомни за съпруга си или да се почувства виновна, докато той сваляше дрехите й, при това понякога му беше приятно да усеща под голото си тяло нетърпеливите движения на полусъблечената жена, обичаше чувственото докосване до хлъзгав сатен и коприна, до деликатна дантелена материя, а когато беше в по-агресивно настроение, се наслаждаваше от шумоленето на късаща се в ръцете му фина тъкан.

Жената под него отново простена.

— Как можеш… защо не… Как издържаш?

Но Абдулах беше усвоил сексуалното изкуство на Изтока и опитът му в тази специална и изтънчена област го беше научил, че един мъж, който вече не е момче, не може да изпита истинско удоволствие без imsak — без да обуздае собствената си буйна страст.

За миг спомените му го върнаха седем години назад — 1947, в прохладния вътрешен двор на къщата на стария доктор в Кайро, където заобиколен от лимонови дръвчета, фонтанът плискаше тънки струи под арките на белите колонади, обграждащи двора. Той лежеше на широк копринен диван, отрупан с възглавнички, и усвояваше изкуството на любовта и изтънчените сексуални умения, характерни за Арабия. Припомни си гъвкавите закръглени тъмни бедра на първото момиче, нежната извивка на коляното, по което се плъзгаше ръката му, пленителните вълнообразни очертания на задните й части, усещането за мекота под тялото му и заговорническия й кикот, когато, неспособен да се въздържи, той трескаво проникна в нея и достигайки до кулминацията, нададе дрезгав триумфален вик.

Беше му позволено да стори това само веднъж, като един вид запознанство с момичето, което щеше да бъде негова партньорка, наставница, дразнителка, доносница и съдийка през първата седмица. Отпивайки от малките, напомнящи напръстници чашки с черно кафе, старият хаким обясняваше сериозно, че редовният полов живот е необходим за поддържане на формата и здравето на мъжа, но половият акт може да бъде или просто възпроизводствено действие — не по-сложно от чифтосването на дивите зверове, — или изкусен любовен акт, дисциплина, която се изучава и практикува, за да се достигне и оцени най-възвишения дар на Аллах.

Абдулах си спомни наситената със сексуални обещания атмосфера, която витаеше в прохладните стаи, и тихите виещи звуци на арабските любовни песни с музикален акомпанимент на флейти. Спомни си мириса на тези стаи — разбуждаща страстта смесица от канела, подправки, кеф и кафе, топла черна вълна и женски мускус, ухание на парфюм от роза и жасмин, примесен с аромат на ванилия, носещ се от белите олеандри, насадени в огромни саксии, подредени по плочките с тюркоазени шарки на централния двор.

Първата седмица беше време на силно желание и раздразнение; караха го да упражнява imsak — дума, която в приблизителен превод означава „да задържиш“. Абдулах научи, че неговата единствена цел трябва да бъде да не изгуби контрол над тялото си и че това се постига най-добре и по най-приятен начин, като съсредоточи цялото си внимание върху жената. Чрез безучастното изучаване и удължаване на удоволствието, което партньорката му изпитва, любовникът би могъл да възпира и контролира собствените си пориви, докато тя достигне до толкова силна страст, че да се почувства замаяна и да забрави заобикалящата я реалност. На шестнадесетгодишното момче беше позволено да достига до оргазъм само веднъж на ден. В края на първата седмица цялото му тяло беше издраскано и насинено от пухкавата малка Фатима, която го щипеше силно всеки път, когато сметнеше за необходимо, но от намусеното изражение на лицето й, от съжалението, тлеещо във веселите й очи, и от дяволитите погледи изпод лъскавите й мигли, Абдулах разбираше, че тя приема неохотно напредъка му, който щеше да го отведе при по-възрастните и по-опитни жени от втората седмица, чиито закръглени, меки ръце и тихо проронени подсказващи слова, щяха да го насочват, а острите им бадемовидни нокти леко да дращят кожата му, ако трябваше да бъде коригиран. И винаги, след вечерната вана, когато евнусите наливаха топла ароматизирана вода от сребърни купи между бедрата му, един масажист в бели одежди се навеждаше над копринения диван на Абдулах и милваше, мачкаше, отпускаше, освежаваше и отново стимулираше всеки изтръпнал мускул на тялото му.

Единствено на тези седмици на безжалостно, умело обучение сега той можеше да накара русото същество под него да изпита такова висше удоволствие, каквото едва ли би познало с някой западен мъж. Малко западни жени се бяха наслаждавали на ласките, с които Абдулах можеше да ги отрупа, на такава градация на емоциите — от нежност през страст до диво отдаване и постепенно връщане към реалността. Абдулах обичаше първичната миризма на мускус, която излъчваха жените, и познаваше телата и нуждите им така, както познаваше и своите. Той сякаш притежаваше някаква тайнствена способност да чете мислите на жените и да отгатва за какво точно копнеят във всеки даден момент, да предугажда онова, което някога са си пожелавали тайно, а освен това той бе истински виртуоз на оралната любов. Абдулах беше напълно лишен от задръжки, поради което неговите любовници се чувстваха също така освободени и навярно това бе причината за пропастта, деляща скучния секс със скованите им съпрузи — англичани от онова, което изпитваха под въздействието на спиращото дъха, чувствено тяло на Абдулах, предизвикващо еротична реакция спрямо всичко, което той тихо редеше в ушите им. Принцът добре разбираше, че думите са важна част от прелъстяването.

За Абдулах не беше трудно да използва западните жени като средство за отмъщение на западните мъже — той обичаше жените така, както някои мъже обичат конете. Почти у всяко женско същество откриваше по нещо, от което се възхищаваше и което желаеше; обичаше тяхната мекота, тяхната неуловимост, техния смях. Обичаше и дребни момичета, и едри, чувствени същества, и стройни тела, и закръглена, топчеста плът; обичаше лъскава тъмна коса и къси руси къдрици; обичаше малки, стегнати и високи бюстове, но също и ниски, сладострастни гърди с форма на пъпеши; обичаше тънки кръстчета, но и малки, закръглени коремчета, големи, налети ханшове и бедра като меки възглавници. Обичаше възбудата, която можеше да предизвика в тази апетитна, топла, чувствена плът, обичаше да наблюдава как някоя красавица, изгубила контрол над себе си, се извива, когато той пожелае, откликвайки буйно на лекото му, уверено докосване, докато, за разлика от нея, самият Абдулах запазваше пълно самообладание и можеше да прекара в това състояние цели часове. Дари много жени с онова романтично блаженство, за което бяха копнели като ученички; у малцина събуди онази необуздана страст, за която те никога не бяха посмели да мечтаят. Пленяваше жените със суровото си гордо лице, с излъчването на дива сексуалност, напомняща за жребец. Освен всичко това, по времето, когато напусна Сандхърст, той притежаваше смелостта и ловкостта на много по-възрастен мъж, както и една незабележима увереност, основаваща се на парите и властта.

Но да бъдеш обичана от Абдулах невинаги означаваше да спиш в легло, покрито с рози, въпреки че на поредната му дама винаги биваха изпращани три пъти на ден големи букети цветя. Той ясно показваше на всяка своя любовница, че макар в момента да е изцяло под нейна власт, неговото бъдеще не й принадлежи. Прошепваше тези слова със съжаление и сърцераздирателна скръб, сякаш за него наистина беше непоносимо да говори за това, но пък смята, че трябва честно да й го заяви, преди отново да се наведе над белоснежните й гърди и да грабне вниманието й. Никоя жена не можеше да каже, че я е подвел по някакъв начин, въпреки че винаги бе в състояние да я вбеси, нарани или разгневи с внезапното си изчезване. Никоя жена не можеше да каже, че я е измамил или зарязал, че я е изоставил или напуснал, тъй като в действителност той никога не постъпваше така. Абдулах ненавиждаше сбогуванията с любовниците си; винаги предпочиташе да остане с усещането, че е свързан с тях посредством невидима копринена нишка, която, ако се наложи, би могъл леко да подръпне. Никоя жена, обичана от Абдулах, никога не си спомняше за него с гняв или угризения — само с носталгия, усмивка или въздишка като очарователно вълшебство. Сякаш една нощ той просто се беше появил за кратко време. А после, пак така внезапно, той изчезваше и прекрасните нощи потъваха в миналото.

Но спомените бяха незабравими, макар и само поради това че нямаше никаква вероятност да се повторят. Шепнейки успокояващи ласкателни и любовни слова, Абдулах насърчаваше повечето жени да се държат по-сладострастно и да се справят по-ловко, отколкото те смятаха, че изобщо е възможно, като ги превеждаше бързо през ускорен курс по еротика, чиято кулминация беше най-неотразимото им чувствено преживяване. С помощта на копринен шнур той завързваше китките на по-авантюристичните си любовници за таблата на леглото, след това потапяше златистата си ръка — кожата му не беше много тъмна, сякаш с постоянен бронзов загар — в кръглия аквариум със златни рибки, които винаги беше до леглото му. Бързо хващаше в шепа една от малките рибки и ловко пъхваше извиващото се същество в жената. В този момент тя обикновено се вцепеняваше и писваше ужасено, но Абдулах се хвърляше върху нея с цяло тяло и силно я притискаше, докато тя се отпуснеше и беше в състояние да се наслаждава на странните еротични усещания, причинени от движението на гъвкавата рибка в топлото й тяло. Веднага щом момичето започнеше да стене от удоволствие, Абдулах се плъзваше по тялото й и много умело изсмукваше златната рибка, карайки я да прималее.

Принцът прогони сладостните спомени и се надвеси отново над тялото на блондинката, което се извиваше под неговото, а спонтанните й остри викове ставаха все по-силни, когато чу гласа на адютанта си иззад богато украсената врата на хотел „Дорчестър“:

— Ваше Височество! Господарю. Телефонът, Ваше Величество. Министър-председателят, Ваше Величество.

Абдулах отметна глава и изръмжа. Сюлейман би трябвало да се погрижи да не го безпокоят с телефонни обаждания, особено късно следобед.

— Спешно е, Ваше Височество.

Бърз като котка, той скочи и с инстинктивно рефлекторно движение грабна пистолета си преди жената да разбере какво става. Тя се изправи на лакти, а Абдулах стигна заднешком до телефона, вдигна слушалката и проведе кратък разговор на гърлен арабски език.

После внимателно затвори телефона. В полумрака на ранната вечер изглеждаше нащрек, предпазлив и много разстроен. Жената на леглото внезапно осъзна, че макар свъсеният му поглед да бе ясно насочен към нея, той беше забравил за присъствието й.

— Ваше Височество — промълви тя неуверено.

Не им беше стигнало времето, да минат на малки имена.

Абдулах мигна и се замисли.

— Не „Ваше Височество“ — отвърна той, — „Ваше Величество“.

„По дяволите — изруга наум раздърпаната блондинка, когато той се отправи гол към вратата. — По дяволите, по дяволите, по дяволите!“