Джордж Катлин
Животът на индианците ^[0] (3)

Глава III
Индианските племена. — Жилища, домакинство, облекло.

В предишната глава аз разправих как се оформиха първите ми впечатления относно характера на индианците. Сега ще разкажа за своите скитания между тия народи и надявам се читателят основно ще се запознае с бита, нравите и обичаите на тия туземци.

Голямата долина Мисисипи и Мисури, с всичките свои обширни полета, планини и езера съставлява почти половината на Северна Америка. На нейното изучаване аз посветих цели пет или шест години от живота си. През това време посетих много племена и между тях няколко от най-добрите в Америка, а може би и в целия свят. Най-главните от тях, най-многочислени и най-интересни, според мен, са: сиуксите, чернокраките, кроу, манданите, поуните, оджибве, команчите, осейджите и чокто. В по-нататъшните ми пътешествия на запад от Скалистите планини ще посоча флатхед (плоскоглавите), апачите, шошоните и арапахо. Най-сетне на юг и Централна Америка видях караибите, араваките, чаймасите, макушите, ботокудите, конибите, чикитите, мохосите и др.

Сега ще поканя читателя да се пренесе заедно с мен в центъра на великата американска пустош, където хората и животните все още бродят в естествената си красота и първобитна независимост по обширните равнини на горна Мисури.

Сиукси (дакота) е едно от най-многочислените и най-могъщи племена на Северна Америка, което наброява около 25 000 души, разделени на 40 групи, всяка от които си има свой вожд, които пък се подчиняват на един общ главен вожд. Съветът на вождовете съставлява правителство. Такъв е обичаят почти у всичките племена.

Няма индианци, които се обличат по-добре от тъй наречените сиукси, които живеят в по-добри жилища и имат по-добри коне. Те хващат дивите коне, които често минават по полята в многочислени стада, опитомяват ги и с тях отиват на война и на лов.

Сиуксите, или повечето от тях, живеят по равнините и много лесно се снабдяват с бизонови кожи, покриват с тях своите жилища, които издигат във форма на палатки. Тия жилища за тях са по-удобни от грубите дървени хижи, по-лесно се правят, а главното е, че по-лесно се пренасят при минаване от една местност в друга.

Има села от това племе, които се състоят от около четиристотин такива палатки, построени по този начин: поставят петнадесет или двадесет върлини конусообразно и ги покриват със също толкова бизонови кожи, съшити заедно, боядисани и украсени отгоре с разни шевици, което представлява доста оригинално, но приятно зрелище.

В центъра на палатката е огнището; димът излиза от нарочно оставеното отверстие на върха; семейството спи нощно време на бизонови кожи, с крака към огнището. За да се влезе в такава колиба, наистина човек трябва да се наведе доста ниско, ала като влезе веднъж, освен че може свободно да се изправи, над него остава още цели двадесет фута^[1] свободно пространство. Когато влезете вътре, никой от семейството не ще ви поздрави, колкото и важно да е вашето значение; всички ви гледат в краката, вместо да ви гледат в лицето, и ви канят да седнете. Постилат някоя дреха или рогозка за гостенина, но понеже столове не се намират у тях, то белият посетител някак се стеснява. Никак не ви е удобно да седнете на земята, а и когато седнете, то просто не знаете къде да си денете краката. За индианците този въпрос е много лесен — те обикновено сядат твърде леко и грациозно, като си подвият краката под себе си.

Мебелите в тия палатки са твърде скромни, но много любопитни. Щом влезете вътре, първото нещо, което ще привлече вниманието ви, са половин дузина твърде неучтиви псета, които лаят към вас озъбени и настръхнали, а зад тях надничат почти толкова деца, които при вашето влизане, странно и необичайно за тях, пищят от ужас.

След като утихне тази врява, вие виждате вече други предмети: щитове, колчани, копия, седла, целебни торбички (амулети), патронташи, куки, люлки, бизонови маски за танц и много други предмети, закачени на ремъци по върлините.

Обикновено се казва, че индианката е робиня на мъжа си, и че върху нея лежи цялата домашна работа. Относно първото мнение аз не съм съгласен, а що се отнася до второто, то не ще съмнение, че на нея й се налага да върши много работи, понеже винаги е вкъщи.

Да хвърлим един бърз поглед върху архитектурата и на другите племена.

Кроу, чернокраките, омаха, команчите и другите племена, които живеят около пасбищата на бизоните, имат също такива шатри, каквито са у племето сиукси и живеят почти като тях. Основният материал на всичките им сгради са кожите.

Поуните е голямо племе, което живее покрай притоците на Червена река в западен Тексас. Това племе пък прави своите колиби от дълги полски треви, които трупат върху върлини, забити в земята и наведени горе; те много приличат на сламени бордеи (земници). Такива също са колибите и на кайовите и уичита.

Манданите в горна Мисури, минатарите и арикара са единствените, които правят своите жилища от глина, и почти всичките по еднакъв начин и еднотипно.

В противоположност на сиуксите и на другите чергарски племена, които живеят в кожени палатки, те живеят в постоянни села и строят своите жилища по-солидни; освен това, те имат обичай и да укрепват против неприятелите своите села, като ги правят винаги покрай реките и ги заграждат наоколо с плет.

В някои големи села на манданите аз съм измервал техните жилища и най-малките от тях имаха четиридесет и пет фута в диаметър; а по-големите достигат и до шейсет фута. Огнището, както и в палатките на сиуксите, винаги се намира посред хижата и димът излиза навън през оставеното на върха отверстие.