За вълка и жерава

Един вълк удушил веднъж козел. Толкова лаком и гладен бил този вълк, така се нахвърлил на яденето, че излапал дори и ребрата. Едно ребро заседнало в гърлото му. Прилошало на вълка, замятал се насам-натам из джунглите, завил от болка. Когото срещнел, все го молел:

— Слушай, приятелю! Извади костта от гърлото ми! Ще те наградя за това богато!

Но никой не искал да помогне на вълка. Най-после един жерав се задал насреща му. Вълкът и него помолил да извади костта. Жеравът се полакомил за наградата и се съгласил. Но първо накарал вълка да се закълне, че няма да го излъже. После се приближил до него, мушнал дългия си клюн в устата на вълка и извадил костта. А като я извадил, поискал и наградата си. Тогава вълкът се разгневил и закрещял:

— Такъв глупак не съм срещал през живота си! Простак с простак! Не разбираш колко милостив бях към тебе. Та шията ти беше в устата ми. Само да бях стиснал зъби, и щеше да се свърши с тебе. А ти дори не ми благодариш! Или ти е малко, че те оставих жив? Махай се от очите ми, докато си още цял!