За търговеца и маймуните

Един търговец седнал да си почине в сянката на голямо дърво и оставил торбата си на земята. Торбата му била пълна с червени шапки — отивал в съседния град да ги продаде. Сам той носел на главата си също такава червена шапка. Поседял той, поседял, после решил да си полегне. Духнал прохладен ветрец, довял дрямка на пътника и той заспал.

А над него по клоните седели маймуни и го гледали с ококорени очи. Едва заспал търговецът и маймуните наскачали на земята, грабнали си по една шапка и хайде пак на дървото. Нахлупили си шапките на главите и взели да скачат и да се мятат от клон на клон. Такъв шум вдигнали, че целите джунгли проечали.

Събудил се търговецът от крясъците. Погледнал — торбата му празна, а от шапките няма и следа. „Що за чудо! — помислил си той. — Къде са се дянали моите шапки? Дали не ги е откраднал някой?“ Вдигнал очи нагоре. Гледа: маймуните скачат от дърво на дърво, а на главите им — неговите шапки.

Какво ли не правил търговецът, как ли не плашил маймуните — нищо не помогнало. Не можал да си прибере нито една шапка. Разсърдил се той много и в гнева си свалил шапката от своята глава, захвърлил я на земята и извикал:

— Вземете поне и моята шапка! За какво ми е само една!

Маймуните обичат да подражават на човека. И щом търговецът хвърлил шапката си, в същия миг всички маймуни свалили своите и ги запратили на земята. Търговецът ги събрал, сложил ги в торбата и доволен тръгнал по пътя си.