За пътешественика и готованеца

Един човек тръгнал да пътешествува, а с него — и един готованец. Вечерта спрели да пренощуват в някакъв хан и пътешественикът казал на готованеца:

— Вземи тези пари, братко, иди на пазара, купи малко брашно и грах. Ще си приготвим вечеря да се подкрепим след пътя.

— Не умея да пазарувам — отвърнал готованецът. — Бакалинът ще ме излъже, ще ми вземе повече!

Нямало що, пътешественикът трябвало сам да отиде на пазар. Купил брашно и грах, а като се върнал, помолил готованеца:

— Стани, братко, да приготвиш вечерята!

Но готованецът пак се извинил:

— За нищо не ме бива! Не мога нито пита да умеся, нито грах да сваря — честна дума! Само ще похабя брашното и граха.

Какво да се прави! Пътешественикът се запретнал сам да готви — и граха сварил, и питка изпекъл. Приготвил вечерята и казал на готованеца:

— Слушай, брате! Аз отивам да си измия ръцете и да си наплискам лицето, а ти в това време постели софрата и донеси гозбата.

— Повярвай ми — рекъл готованецът, — тая работа съвсем не е за мене!

Горкият пътешественик сам постлал софрата, донесъл гозбата и казал на готованеца:

— Заповядай на вечеря!

Готованецът рипнал веднага и рекъл:

— Само бог знае колко ме е срам! Докога ще отказвам на всяка твоя молба? Хайде една поне да изпълня!

И като благодарил на аллаха, готованецът се нахвърлил лакомо на вечерята.

А пътешественикът най-подир разбрал грешката си, хванал се за ушите^[1] и се зарекъл:

„С какъвто ще да е, но с готованец никога вече няма да тръгвам на път!“

И на път, и в къщи лош другар е този, който оставя всичката работа на другия.