Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Леда Милева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: За трите златни кукли и още тридесет и шест индийски приказки
Преводач: Леда Милева
Език, от който е преведено: руски
Издател: Издателство на ЦК на ДСНМ „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1956
Тип: сборник; приказка
Националност: индийска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 20.VI.1958 г.
Редактор: Вера Филипова
Художествен редактор: Атанас Пацев
Технически редактор: Георги Русафов
Художник: Ана Велева
Коректор: Мери Керанкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18185
История
- —Добавяне
В едно село се появили много мишки. Те нападали зърното в хамбарите, прояждали дрехите в домовете. Не могли да търпят повече селяните и отишли при бирника и кмета да изплачат мъката си.
— Вижте какво правят мишките! Те са страшна напаст! Ако не ги унищожите, няма да имаме нито хляб на трапезата си, нито дрехи на тялото си. Трябва по-скоро да измислите как да се избавим от тях, ако ли не — всички ще напуснем селото и ще се заселим другаде.
Тежка грижа налегнала бирника и кмета. Пък и уплашили се да не би наистина да запустее селото! Замислили се — какво да сторят? Най-после заповядали да се бие барабанът и да се съобщи на всички, че този, който изгони мишките от селото, ще получи сто рупии[1] награда.
Случило се така, че в този ден през селото минал един беден факир. Чул той барабана и вика на глашатая, отишъл при бирника и попитал:
— Ако ви избавя от мишките, ще ми дадеш ли сто рупии?
— Тозчас ще ти ги дам! — отвърнал бирникът.
Отишъл факирът накрай село и засвирил на бамбукова свирка. Едва се разнесли първите звуци, всички мишки излезли от дупките си и се събрали около факира. А той, както свирел, тръгнал към реката. Мишките след него! Стигнал факирът реката, спрял се на брега. А свирката му запяла още по-звънко, още по-весело. Мишките сякаш обезумели!
Факирът влязъл във водата, а мишките се спуснали след него — наскачали в реката и до една се удавили. Видели това селяните и чудом се зачудили.
Тогава факирът излязъл от водата и поискал от бирника обещаната награда. Но той бил вече на друг ум.
„Мишките потънаха — не могат да оживеят! — разсъждавал бирникът. — Няма да дам парите на факира! Какво може да ми направи? Нищо!“
И той започнал да увърта работата всякак, та да не заплати наградата.
Разбрал факирът, че бирникът не иска да изпълни обещанието си, но нищо не казал. Върнал се в селото и отново засвирил на своята свирка. И ето ти ново чудо: кравите, воловете, биволите, козите от цялото село се втурнали и се събрали около факира. Тогава той тръгнал към реката и цялото стадо — след него. Как не се мъчели селяните да спрат животните, но не могли. Стадото продължавало да върви към реката след факира.
Видял това бирникът, размислил и показал отдалеч на факира кесия със сто рупии. Но факирът му извикал:
— Сега няма да се задоволя със сто, дай ми двеста рупии и по-бързо, докато не съм удавил цялото стадо!
Нямало какво да се прави. Трябвало да се платят на факира двеста рупии, за да се спаси селският добитък. Взел факирът парите, но в същия миг ги захвърлил пред краката на лъжеца:
— Слушай, уважаеми! — казал той. — Запази за себе си тая смет — тя само ще ми изцапа ръцете. Честният човек не се пазари нито за сто рупии, нито за двеста. Негов дълг е да прави добро на хората, да спасява от беда злочестите бедняци. Върви си в мир, но заший за полите на халата си моя съвет: ако дадеш обещание, изпълни го, иначе ще бъде лошо за тебе. Нали виждаш — ти поиска да се откажеш от думата си, но само се посрами. Обеща сто, а трябваше да дадеш двеста.
Казал това факирът и продължил пътя си.