За коня и вола

Конят и волът пасели един до друг на ливадата. Но не минало много, конят вдигнал глава, погледнал вола с презрение и рекъл:

— Хей, орачо! Как смееш да пасеш трева до мене? Стой по-далеч! Върви си по пътя!

Волът се оскърбил много, но преглътнал обидата и запитал коня:

— Братко, защо поставяш себе си толкова високо, а мене — толкова ниско?

— Как! Ти не виждаш ли какви красиви чулове мятат на гърба ми, с какви златни и сребърни украшения ме гиздят! — извикал конят. — Самият бадшах ме язди, потупва ме по врата, хвали ме, гали ме. И колко бързоног и полезен съм аз! А ти какво си? Бадшахът няма да иска дори да те погледне!

— Това е вярно! — измучал волът. — И все пак аз съм по-полезен от тебе. Не съм бързоног, но затова пък съм силен! Ако аз не орях, ако не вадех вода от кладенеца, не поливах нивите, не вършеех на хармана, ако не теглех колите с жито до града, не въртях мелничните колела и не мелех зърното, не само ти, но и твоят благороден ездач — бадшахът, би умрял от глад. Със своя труд аз храня, обувам и обличам целия свят.

— Ах, ти безсрамник! — извикал конят. — Не дрънкай глупости! Ако не млъкнеш, така ще те ритна, че дебелият ти корем ще се пукне!

Волът не останал длъжен — на дързостта на коня отвърнал с дързост. Още малко и щяло да стигне до бой. Но наблизо се случил слонът. Пристъпил към скараните, разбрал за какво спорят и казал:

— Ех, вие безумци! Напразно спорите. И двамата сте полезни — всеки по своему. Слушай, брате кон! Както волът не може да свърши твоята работа, така и ти не можеш да го замениш. Ти служиш на човека, но и волът усърдно се труди за него. Полезни са и другите домашни животни. А твоите хвалби са само глупости. Не се карайте! Вървете и си гледайте работата!

Чул конят тези думи, признал, че слонът е прав и се засрамил. Оттогава той никога вече не се хвалел и никого не слагал по-долу от себе си — разбрал, че всеки, който се труди, е полезен за хората.