За трите богати жени и бедната старица

На брега на река Джамна седели три богати жени, плискали се с вода и се хвалели една на друга с ръцете си.

— Моите ръце са много хубави! — казала едната.

— Моите са по-хубави! — обадила се втората.

— А моите са най-хубави! — рекла третата.

Но ето че към тях се приближила, като накуцвала и се подпирала на тояжка, една гладна старица. Помолила ги да й дадат нещо за ядене. Нищо не й дали богатите жени, само я попитали:

— Кажи ни, бабо, коя от нас има най-хубави ръце?

— Нека похапна първо, после ще ви кажа — промърморила старицата и отминала.

А малко по-нататък на брега седяла бедна селянка. Тя била толкова загоряла от работа по полето, че кожата й станала съвсем черна. Старицата и нея помолила:

— Много съм гладна! Ако имаш коричка хлебец, дай ми да си хапна!

Селянката развързала вързопчето си и казала:

— На, бабо! Донесла съм си малко храна, вземи половината!

Похапнала старицата, пила водица и от все сърце благодарила на селянката. После я хванала за ръка, завела я при трите богати жени и рекла:

— Сега ще ви кажа чии ръце са най-хубави. Черните, напукани ръце на тази бедна жена, която нахрани една гладна и саката старица, са хиляди пъти по-хубави от вашите бели, изнежени ръце!

Казала това старицата и тръгнала по пътя си, а трите богати жени пламнали от срам.