За раджата и неговия везир

Един раджа попитал своя везир^[1]:

— Кажи ми, много ли ме обичаш?

Везирът отвърнал:

— Аз съм ваш покорен роб, господарю! Как можете да ми задавате такъв въпрос?

— Аз искам да ми отговориш — настоявал раджата, — кажи ми истината!

Нямало какво да прави везирът, трябвало да отговори.

— Както вие обичате своя роб, така и вашият роб ви обича! — казал той.

— Двама души не могат да се обичат еднакво — възразил раджата. — Винаги единият обича повече, а другият по-малко.

Тогава везирът предложил:

— Нека излезем заедно една вечер, да обиколим някои бедни хора в града, да поговорим с тях, да ги разпитаме. Може би ще успеем да узнаем точния отговор на вашия въпрос.

— Отлично — съгласил се раджата, — още тази вечер ще тръгнем.

Същия ден, щом се свечерило, раджата и везирът се приближили до колибата на една бедна бабичка. Спрели се на прага, надникнали в стаята и видели старицата седнала пред чекръка.

Раджата я погледал, па казал високо и сърдито:

— Проклета бабичка! Цял ден седи пред чекръка, а и вечер не мирясва!

А везирът му казал:

— Почакайте! Сега ще задам няколко въпроса. — И той се обърнал към старицата: — Ей, бабо! Научи ли новината?

— Кой си ти, дето ме безпокоиш по това време? — измърморила бабичката. — И нощем ли няма покой за тебе!

— Я слушай! — казал везирът. — Днес раджата на нашия град заболя тежко. Не си ли чула?

— Малко ме е грижа — отвърнала старицата, — аз нали пак ще си седя гладна пред чекръка? Да не би, като беше здрав раджата, да съм почивала? Е, сега заболял — какво ми става на мене? Здрав ли е, болен ли е — все ми е едно!

Изслушал отговора й везирът и рекъл на раджата:

— Запомнете какво каза бабичката! А сега нека идем по-нататък!

Тръгнали пак. Не след дълго чули стържене на хромели — в съседната къща една млада жена мелела зърно на ръчна мелница.

— Добра жена! — казал високо и съчувствено раджата. — Цял ден е прислужвала на мъжа си, а през нощта мели пшеница. Трябва да й се даде помощ от нашата хазна.

А везирът казал:

— Не говорете сега! Ще попитам нещо тази жена! — И той извикал: — Ей, добра мелничарко! Не си ли чула, че днес раджата на нашия град заболял тежко?

— О, аллах! — провикнала се жената. — Той винаги се е грижил за нас! Дано по-скоро оздравее!

Тогава везирът казал на раджата:

— Вие благоволихте да осъдите старицата и тя ни отвърна грубо; а тази жена пожалихте и тя също ви пожали.

Или както казва пословицата:

От сърце до сърцето е пътят открит.

Както купола звук отразява,

обичта тъй откликва на обич

и омразата на омраза.

Бележки

[1] Везир — министър. ↑