Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Леда Милева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: За трите златни кукли и още тридесет и шест индийски приказки
Преводач: Леда Милева
Език, от който е преведено: руски
Издател: Издателство на ЦК на ДСНМ „Народна младеж“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1956
Тип: сборник; приказка
Националност: индийска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 20.VI.1958 г.
Редактор: Вера Филипова
Художествен редактор: Атанас Пацев
Технически редактор: Георги Русафов
Художник: Ана Велева
Коректор: Мери Керанкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18185
История
- —Добавяне
Един раджа попитал своя везир[1]:
— Кажи ми, много ли ме обичаш?
Везирът отвърнал:
— Аз съм ваш покорен роб, господарю! Как можете да ми задавате такъв въпрос?
— Аз искам да ми отговориш — настоявал раджата, — кажи ми истината!
Нямало какво да прави везирът, трябвало да отговори.
— Както вие обичате своя роб, така и вашият роб ви обича! — казал той.
— Двама души не могат да се обичат еднакво — възразил раджата. — Винаги единият обича повече, а другият по-малко.
Тогава везирът предложил:
— Нека излезем заедно една вечер, да обиколим някои бедни хора в града, да поговорим с тях, да ги разпитаме. Може би ще успеем да узнаем точния отговор на вашия въпрос.
— Отлично — съгласил се раджата, — още тази вечер ще тръгнем.
Същия ден, щом се свечерило, раджата и везирът се приближили до колибата на една бедна бабичка. Спрели се на прага, надникнали в стаята и видели старицата седнала пред чекръка.
Раджата я погледал, па казал високо и сърдито:
— Проклета бабичка! Цял ден седи пред чекръка, а и вечер не мирясва!
А везирът му казал:
— Почакайте! Сега ще задам няколко въпроса. — И той се обърнал към старицата: — Ей, бабо! Научи ли новината?
— Кой си ти, дето ме безпокоиш по това време? — измърморила бабичката. — И нощем ли няма покой за тебе!
— Я слушай! — казал везирът. — Днес раджата на нашия град заболя тежко. Не си ли чула?
— Малко ме е грижа — отвърнала старицата, — аз нали пак ще си седя гладна пред чекръка? Да не би, като беше здрав раджата, да съм почивала? Е, сега заболял — какво ми става на мене? Здрав ли е, болен ли е — все ми е едно!
Изслушал отговора й везирът и рекъл на раджата:
— Запомнете какво каза бабичката! А сега нека идем по-нататък!
Тръгнали пак. Не след дълго чули стържене на хромели — в съседната къща една млада жена мелела зърно на ръчна мелница.
— Добра жена! — казал високо и съчувствено раджата. — Цял ден е прислужвала на мъжа си, а през нощта мели пшеница. Трябва да й се даде помощ от нашата хазна.
А везирът казал:
— Не говорете сега! Ще попитам нещо тази жена! — И той извикал: — Ей, добра мелничарко! Не си ли чула, че днес раджата на нашия град заболял тежко?
— О, аллах! — провикнала се жената. — Той винаги се е грижил за нас! Дано по-скоро оздравее!
Тогава везирът казал на раджата:
— Вие благоволихте да осъдите старицата и тя ни отвърна грубо; а тази жена пожалихте и тя също ви пожали.
Или както казва пословицата:
От сърце до сърцето е пътят открит.
Както купола звук отразява,
обичта тъй откликва на обич
и омразата на омраза.