За търговеца и папагала

Един търговец имал папагал.

Веднъж търговецът решил да отиде по работа в Бенгалия. Преди да тръгне на път, той събрал цялото си семейство и казал:

— Аз заминавам. Кажете какви подаръци искате да ви донеса от Бенгалия.

Всеки съобщил желанието си и търговецът обещал всичко да изпълни. После се сбогувал и се готвел вече да тръгва, но му дошло нещо на ум и отишъл при клетката на папагала.

— А на тебе какво да донеса? — попитал търговецът.

— Нищо не ми трябва — отвърнал папагалът, — но и аз имам една молба. Ако се наемаш да я изпълниш, ще ти я кажа.

— Че каква е тази молба? — засмял се търговецът. — Ако мога, ще се опитам да я изпълня.

Тогава папагалът казал:

— В Бенгалия, където отиваш ти, има такава и такава поляна, на нея расте голямо дърво, а на дървото живеят много папагали. Иди, моля ти се, при това дърво и поздрави папагалите от мене. После им кажи: „Моят папагал, който живее в клетка, ме помоли да ви предам, че вие си летите над горите и градините, а за тези, които скърбят, и не помисляте. Вашите сърца са каменни!“… Нека ти отговорят на това, а ти ми предай думите им — ще ми направиш голяма услуга.

Пристигнал търговецът в Бенгалия, накупил стоки и преди да си тръгне, отишъл на поляната, за която му говорил папагалът. Погледнал и наистина: сред полето расте голямо старо дърво, а по клоните му накацали цяло ято папагали. Тогава търговецът викнал:

— Ей, папагали, моят папагал ви поздравява!

После дума по дума повторил всичко, както му поръчал папагалът. Но едва изрекъл последната дума, и всичките папагали паднали мъртви на земята. Зачудил се търговецът. „Навярно — помислил си — тези диви птици някога са били много близки приятели с моя папагал. Неговият поздрав така ги развълнува, че паднаха мъртви.“

Погледал търговецът мъртвото ято, погледал, па тръгнал из пътя си. Най-после се завърнал у дома си. Раздал подаръците, които бил донесъл всекиму според желанието. Само на папагала не донесъл отговор — не искал да го огорчи с вестта за смъртта на приятелите му и нищо не му казал.

Тогава папагалът сам го попитал:

— Ти, господарю, не предаде ли моя поздрав? Защо не ми носиш отговор?

— Поздрава ти предадох — отвърнал търговецът, — но отговор не получих.

Натъжил се папагалът и помолил:

— Разкажи ми тогава какво видя на поляната!

Нямало какво да прави търговецът, разказал всичко така, както било:

— Дойдох до поляната. Гледам — на дървото накацали папагали. Но едва успях да им предам твоя поздрав, и те всички до един паднаха мъртви на земята. Затова и нямам какво да ти предам.

Щом изрекъл търговецът тия думи, папагалът се люшнал на пръчката, върху която бил кацнал, и паднал мъртъв на дъното на клетката.

„Не трябваше да му разказвам за смъртта на приятелите му“ — си помислил търговецът, взел папагала и го изхвърлил през прозореца.

А папагалът трепнал с крилца и отлетял. Тогава търговецът разбрал, че дивите папагали не са умрели, а само са се престорили на мъртви, за да научат пленения си приятел как да си върне свободата.