За трите златни кукли

Разказват, че един бадшах^[1] поискал да узнае умни ли са поданиците на неговия съсед, султана, и му изпратил подарък — три златни кукли. Куклите били съвсем еднакви — и по вид, и по големина, и на тегло. Но бадшахът заповядал да кажат на султана, че куклите имат различна цена — едната е евтина, втората — по-скъпа, а третата — най-скъпа. И той искал да му съобщят защо това е така.

Зачудил се султанът на подаръка и заповядал на придворните си да узнаят по какво се отличават куклите една от друга. Разгледали придворните трите кукли и намерили, че между тях няма никаква разлика.

Скоро вестта за подаръка се пръснала из целия град. За куклите научили млади и стари. Тогава един беден младеж, който бил хвърлен в затвора за някакво дребно провинение, помолил да кажат на султана, че ако му позволят да види куклите, той се наема да разбере по какво се различават. „И ако изляза прав — казал той, — нека ме освободят от затвора.“

Султанът заповядал да доведат младежа в двореца. Донесли куклите и ги поставили пред него. Разгледал ги младежът и забелязал, че в ушите и на трите кукли са пробити дупчици. Тогава той взел едно тънко стръкче и го мушнал в ухото на едната кукла — другият край на стръкчето излязъл през устата й. После проврял стръкчето в ухото на втората кукла, — то се показало през другото й ухо. Най-после пъхнал стръкчето в ухото на третата кукла — то останало в нея.

Тогава младежът казал:

— Ваше величество! Тези кукли са като хората. Първата прилича на човек, който щом чуе нещо, бърза да го раздрънка на всички. На такъв човек не може да се разчита. Затова и цената на тази кукла не е голяма. Втората кукла прилича на този, у когото чуждите думи влизат през едното ухо и излизат през другото. Той е човек безгрижен, не запомня думите на хората и не се вслушва в съветите им. А третата кукла прилича на човек, който поглъща всичко, каквото чуе. Такъв човек е достоен за доверие, сигурен, сериозен. Затова и цената на тази кукла е най-висока.

Изслушал го султанът и се зарадвал. Всички придворни взели да хвалят младежа. Тогава султанът заповядал да напишат върху куклите коя е най-евтина, коя — по-скъпа и коя — най-скъпа и ги върнал на бадшаха, който му ги подарил. А младежа пуснал от затвора и го направил свой приближен.