Иван Вазов
По райските долини

По райските долини

пътувам фърковат.

Навред картини чудни

и божа благодат

 

Обичам те, обичам,

о родино света,

обичам те любовно

над всички във света!

 

И нека бляскат други

земи с велик успех —

аз бъдещето твое

не давам го за тех.

 

Не давам го, дор блика

злато̀ из тез бразди,

дор твоите недра са

небутнати руди,

 

дор имаш тез богати

простори за трудът,

дор тия гойни стада

в полята ти мучът;

 

дор раждаш крепки мишци

и в простите селца

стърчат школа красиви,

бръмна̀ ли от деца.

 

Юли 1883, Хисар