Еди Кадур
Яснота

Ще кажеш, че небето тая вечер се разголва,

но по-добре да наречем нещата смела

импровизация на майските звезди, когато Юпитер

разтваря лапите на звездната Голяма Мечка, после

я тръшва по корем и тя започва да крещи: не, не.

И госпожа Зора какво ще каже за такава странна

подредба на звездите? Кой ще се реши да се покаже утре

разумен в свойта йерархична извисеност?

Нима нощта наистина е паметта, която

държи ни будни? Или пълното отсъствие? И кой

ли дребен страх ни хвърля към вратата на хладилника

или ни кара да наричаме сърце болезнения възел

на своето вглъбяване, когато за пореден път

целуваме детето плачещо, а после през прозореца

изрипваме и трупешката скачаме с крака обути в дрямка

по дремещия образ на човека, който сигурно ни е обиждал

през миналата седмица? Това е времето, когато

сезоните изнизват се край нас и светлината

не ще ги сътвори отново тук. Природата? Изобретение

на старци. Сладостни разюздани звезди, защо тъй изкушавате

сред път душата на ония, дето будни са и искат само

да се захванат, да останат тук, в чистилището?