Анри Дроге
Без думи

Вечер днешната или друга

вик по-остър от злато

улички осеяни с локви

свод чакълено-разлистен

храстолюбиви звезди

кораби с бели вълни

с вездесъщия вятър който

дълбае сляпо дълбае

задухал за разтуха

отскача и дращи

люшка лампите лудо

праска в прането

вятърът

                        си е вятър

някакво скумичещо куче

светлина внезапно проблясваща

в афишите край морето

спокойно беснеещо

стара разтракана барака

разклокочена кочина

девствен атлет пикаещ синило

връз осеяната с еньовчета скала

с черно подмокрен мокреш

последният гарван ли скърца

дъждът ли избелил е всеки бел

и ландите където бях

така ах така желан

където блаженството се лееше

където самото зимуване

        невинно бе занапред?