Жан Оризе
Нока — IV

В мига, когато всичко се е спотаило и светът отново тъне в тишина, внезапно избухват ревът на някакво магаре в далечината и трелите на славея, разположил се на стан в подножието на крепостта. Какъв контраст от звуци: единият — самата прегракнала простота и другият — най-изящното изваяние. Те се бият, но и допълват: гласът на магарето и този на славея се вписват еднакво в нощта, която ги е родила. Синтез и символ на една страна, където грубостта е непозната.