Клод Естебан
Някой започва да говори в стаята… (Откъси)

човек, когато страда дълго, трябва

понякога да спре, да се засмее, да опита

с приятели сладкиша захаросан, после да изпие

и две-три чаши леко вино от далечните Канарски острови,

дори да има танци леко сладострастни — тъй говореше преди един

напълно луд, за да обърка своя господар, не смогнал да се излекува

или не искащ да се излекува от недъга си, познавам не един такъв.

* * *

Вратата всяка вечер нека да стои отворена,

тъй полъхът на вятъра ще може вътре да се вмъкне,

а с него може би и нощна пеперуда, лист

и още толкова неща ще се възраждат, ако времето

на воля се залута сред катранения мрак на стаите

и се забави в огледало или пък в рисунка,

в главата на човека, който вече с друга мисъл е залисан.

Не, не обича времето врати, които се затварят,

та пак в зори да се отворят — сякаш винаги е бил

подвластен на човека

самият кръговрат от часове.