Анри Мешоник
За двама всеки в нашите пословици обича…

За двама всеки в нашите пословици обича

да разбереш какво е пълен полог

да чакаш като плод от клонка върху теб да падне.

Приятелят го взема по-добре.

 

На кладата, която ме изгаря, аз се грея, мое време,

едничка бръчка само — и надеждата кърви,

ти идваш тук — и моят пясък изведнъж изтича,

ти влизаш в мойта кожа сякаш от сърцето ми съдрана

това, което любовта ни праща, то остава в нас,

и който любовта го плаши,

на светло по-добре да не излиза,

ръцете лесно той ще си измие, но дали ще види тук нещата както трябва,

и с твойто кръшкане, и с кръшните ти чупки, счупени от мене,

аз пиша прямо.