Салах Стетие
Студената охранявана вода (Откъси)

Приветствам младостта на светлината

сред този край с велико целомъдрие

понеже тук жените ги държат под ключ

 

Те скръстили са на гърдите си криле смирено

за да запазят огъня в сърцето на мъжа

обрязано от любовта покорно свела мигли

 

Кой ще спаси страната от набезите

на войните поели с викове победни

студената вода да завладеят — и я грабнат?

* * *

Река о моя светлина

тъй сладостно разголена

над тебе свело се е силното небе

това небе е друго не оная синя гъба

не гъбата чиято синя гръд неспирно се топи

 

Да друго е това небе затворено като стъкло на лампа

то вечно неизменно в себе си държи

възправен неподвижен пламък

на завет скрит като идеята за Бога

 

Но ти върви под силното небе по своя път приятен

разкрий ти вечните ни тайни след което

свържи любов лицето със самото тяло

зарадвай всеки тръпнещ лист

преди да дойдат тук девойчета със свойта рана

* * *

О слънце ако ти си лудо дивно слънце

ранено от една глава и нейните отрови

в тревите сплетени като желания

или блестящ скорпион си ти сразен от боговете

 

Недей разголва тварите забулени

не сваляй и реката от врата на хълма

недей размахва меч о войнствен нападателю

повлякъл тая мрачна вечер с нейните мушици

 

И ако въздухът натегнал сам гнездо си издълбава

в което денем стене твоето безсъние

по-скоро се върни в полята там където

сред гънките на вятъра мравунякът врата разтваря