Жак Реда
Брегове

Аз гледам и не виждам накъде тече реката:

безброй отблясъци и птичи сенки, за да ме измамят

в тръстиките, където чува се как жадно лочат

водата гъста като кръв животни с мокър косъм.

Тя рови бреговете, за да ги запази,

а аз оставам тук със скъпоценни камъни в ръцете.

На оня бряг, където няма как да стъпя,

напредва сянката на друг човек по пътя.

Изгубил съм надеждата за лодка, за да го настигна

и жестовете ни — на всичкото отгоре кучешки наглед,

все по̀ раздалечават се…