Жак Реда
Войната

Та ето как дойде войната: с дървен рог,

щом съмна, конниците копия отпуснаха сред папратта,

а малко след обяд момичетата синьо-бели

поискаха в градината да слязат. Лятото като наметка

по хълмите безшумно се провлачи

и още ожадня най-мъничката братовчедка. Но кълбото

от гъст кристал, внезапно между пръстите й разтрошено,

самото време, след което тя върви, сред зноя

издигнала ръка окървавена, с лек звънтеж

изчезна в папратта. И щом реши да каже: ах, как само

сразена съм — ни звук не се изтръгна от устата й отворена

и всички конници видяха: лейтенантът беше мъртъв.