Аниз Колц
Из „Носачът на сенки“

* * *

Сутрин,

когато градът все още не съществува,

освен на картата, която показва

катастрофите на деня,

 

хората излизат от своите

домове

с вечното безпокойство,

с всеки ден все по-силно,

че техните стени

от нищо не могат да ги предпазят.

* * *

Пустинята

люлка и гроб на света

където всичко изчезва

за да се роди отново

и да търси водата —

Месия —

на всяко начало

и всеки край.

* * *

В белеещите се стаи

при спомена за напъпилите клони

дървеният скрин скърца

 

Пролетта връхлита

вратите му.

* * *

Есента подпали

дърветата и горите

преди да са я пропъдили.

 

За последно, разорява земята

в изблик на сляпа ярост.

* * *

Докато часовникът

обезглавява часовете

и убива нашето време,

настоящето тъче,

без да разнищва миналото

сред изоставените места.