Христо Калчев
Калигула бесният (3)

III

ДВД посрещна Бесния и Малките близнаци на летището в Цюрих и ги заведе на вечеря в казино „Савоя“. В новите си смокинги бандитите приличаха по-скоро на сервитьори от „РИЦ“, отколкото на делови мъже, поканени на официална вечеря. Адвокатът реши да отложи за друг път разговора върху протокола и етикецията, и ги въведе в специалната зала, където вече ги чакаха. Подобно на Вълка, Жорж, Гери и Драго не знаеха чужди езици, макар в гимназията да бяха учили и английски, и руски. Западът ги подтискаше с космополитизма си и бяха предоставили цялата инициатива на ДВД, който май говореше всички езици на света.

Очакваха ги трима мъже, започнали и да оплешивяват, и да затлъстяват. Това бяха юристите на най-представителните банки в швейцарския банков консорциум, с пълните пълномощия да проведат този разговор и да поемат евентуалните ангажименти, произтичащи от него.

— Господа, — започна ДВД на немски. — Да ви представя президента на „Кали холдинг“, г-н Жорж Изов и неговите сътрудници. Те са предупредени за естеството на поверителния ни разговор. — После се обърна на български. — Жорж, това са господата Фостър, Крумбах и Кьостер. Искаш ли да им зададеш предварителни въпроси?

— Не — Жорж подаде ръка на юристите, близнаците го последваха, после всички се настаниха около махагоновата маса, по която нямаше нищо освен пепелници и минерална вода. — ДВД, кажи на господата, че ни е приятно да бъдем техни гости. Ще изслушаме това, което имат да ни кажат.

Заговори Кьостер и адвокатът пое превода:

— Господа, предстои дълга, кръвопролитна балканска война и ние, европейците от изток и запад сме длъжни да се подготвим за това събитие. Ислямският фундаментализъм отдавна репетира генерално стълкновение с християнския свят. В Кипър, Грузия, Армения или Босна подходът е един и същ, и целта една — тържество на исляма в глобален план. До сега се пораждаха и загасваха военни огнища, защото на човечеството не му се воюва, но от гледна точка на днешната политика голяма балканска война е неизбежна. Русия и Америка я желаят. Ясен ли съм?

— Не — каза Драго. — Разбирам някоя от силите да се стреми за влияние на полуострова, но не и да го подпали.

Кьостер мълчаливо изчака превода и продължи.

— Америка и Русия имат два политически изхода — или да се конвергират и да се превърнат в едно цяло, или да доказват чрез икономическа и военна мощ предимството на политическите си системи. Първият вариант е невъзможен поне за един век напред. Остава вторият. Ние имаме политологически институти, които категорично прогнозират Албано-Македонска война. Огънят ще се разпростре върху територията на целия полуостров.

— Глупости — обади се Бесният. — На никой не му се воюва. Целият полуостров кипи от легална и нелегална далавера.

ДВД редактира превода. Швейцарците размениха реплики помежду си, после Кьостер отново пое инициативата.

— Господа, алтернативата е следната. Траен мир на балканите — тогава нашата среща е безсмислена. И война. Приемате ли да изслушате предложенията ни при евентуални военни действия?

— Разбира се, — каза Жорж. — макар че май си губим времето.

Нито Бесният, нито адвокатът му можеха да знаят, че Исак Крумбах е български евреин и, освен член на съвета на банките, той е и преводач на този разговор, на един особен език „швиц дуйч“, или швейцарски немски, който ДВД не разбираше.

— Господа, — по всичко личеше, че Кьостер ще бъде активния говорител в тази среща. — Вашингтон вдигна едностранно и изненадващо ембаргото си за Хърватско и Босна. Русия направи същото за Сърбия. Преведено на търговски език, това означава, че Загреб ще се захранва с оръжие, петрол и стоки от запад, а Белград съответно от изток. Съгласни ли сте с тази констатация?

— Изглежда разумно, д’еба мама му — каза Бесният. ДВД отново редактира думите му.

— Нашето предложение, господа. Имаме нужда от складове в България и хора, които да доставят в Сърбия оръжие и боеприпаси.

— Жорж — адвокатът снижи тон. — Отговори утвърдително. Ще ти обясня после.

Бесният кимна, усмихна се приветливо.

— Да, господа. Ще поемем складовата база и транспорта. Подробностите ще обсъдите с моя адвокат.

— Разумно решение, господин Изов — каза Крумбах на чист български. — Преди да минем на детайлите по съвместната ни работа, искам да ви докладвам едно разследване, което проведох по поръчка на адвокат Димов в Ню Йорк. Вячеслав Иванков не присъства в никакви регистри на града, нито в телефонния му указател. Обаче Вячеслав Семерди, който според моите проучвания е същата личност, живее в Ню Йорк. — евреинът извади визитна картичка от портфейла си и му я подаде. — На обратната страна съм написал адреса и телефона на въпросната персона.

* * *

Убиха Гошо Мечката. Полковник Зорин беше пратил трима от най-добрите си хора да ликвидират един от най-силните и най-дръзките „артисти“, който на всичко отгоре беше служил в комунистическата милиция и познаваше с подробности методите и на престъпните, и на репресивните сили.

— Пращам ви срещу Мечка Стръвница — беше казал той. — Отваряйте си очите.

Убийците на Ескадрона пристигнаха в Бургас по обяд и без да бързат обходиха предварително посочените им явки. Откриха Мечката и започнаха да го дебнат. Бившият полицай обядва дълго в хотел „България“ в компанията на проститутки и борци, после се качи в поршето си и следван от два мерцедеса замина за Слънчев бряг. Убийците го последваха. Мечката инспектира обектите си, пи кафе в ресторант „Бомбата“ и се върна в Бургас. Около 5 часа следобяд паркира пред спортната зала. Беше сам. Двама от убийците слязоха, единият остана в джипа. В градината пред залата хвърлиха чоп. Когато стана ясно кой ще стреля и кой ще „покрива“, седнаха на пейка до поршето и зачакаха. Мечката се забави близо два часа, но все пак се появи. Когато тръгна към колата видя двама души да вървят насреща. Интуицията му подсказа, че идват за него, но гордостта не му позволи да побегне обратно в залата, а нито имаше оръжие, нито охрана. „Убиецът трудно стреля, когато го гледаш в очите!“ Тръгна срещу първия да провери достоверността на тази сентенция. Може би убиецът по принцип трудно стреля срещу очи, но не и този, който полковник Зорин му беше изпратил. Първият куршум пръсна мозъка му, вторият — сърцето. Мечката рухна мъртъв, като ново доказателство на аксиомата, че всяко правило има изключения.

* * *

Беше девет часа сутринта, когато докладваха на Дебелия, че генерал Боев и полковник Зорин са пристигнали. Дебелият разпореди да донесат кафе, сокове и сандвичи, и излезе да ги посрещне.

— Как са доблестните бойци? — с насилена веселост попита той.

— Служим на демокрацията — сериозно, а затова пък и много по-цинично отговори генералът.

Седнаха. Сервираха им закуската. Когато отново останаха сами, Пентхауз попита:

— Каква е равносметката, момчета?

Зорин взе думата.

— Един в Бургас, трима в Монтана, трима между Неврокоп и Разлог, седем между Русе и Варна, и един рецидивист в София, който се представяше за член на „Кали“. Мои източници твърдят, че е самозванец.

— Общо петнадесет, така ли?

— Петнадесет поискахте, петнадесет ликвидирахме — кротко каза шефът на ескадрона.

— Точно така, полковник. Някакви известия от Бесния?

— В чужбина е. Тръгна за Цюрих, но от там къде е забил, господ знае.

— Америка — каза Дебелият. — Търси Оливия литовката.

— Америка е континент, Пентхауз — обади се генерал Боев.

— Знам, Стоянчо. Ще се постарая да разбера точно къде е свил гнездо. Той и близнаците. Искам ги тримата.

— Пентхауз — обади се Зорин. — Моите хора са добри за местни действия и абсолютно безпомощни в странство.

— Защо, полковник?

— Прости момчета, не знаят езици… ще бъдат по-скоро туристи, отколкото хамъри.

Пентхауз махна пренебрежително с ръка.

— Ще им прикрепим гид, ако се наложи. Плаща им се за работа не за лекуване на комплекси. Къде е Козелът?

— Никой не знае — продължи да отговаря Зорин. — Поддържа еднопосочна връзка.

— Като се обади, кажи му, че искам да говоря с него. Веднага — Пентхауз се замисли. — Момчета, военните ми съобщиха, че в две поредни нощи самолети са нарушили въздушното ни пространство. Предполагат, че са транспортни, тия бездарници с пагони. А щом са транспортни, значи носят стока на бордовете си. Стоянчо, искам да разбереш от къде излитат, къде кацат, какво пренасят и кой е адресата им.

— Такава операция ще отнеме месеци, Пентхауз.

— Така ли? — протяжно попита Дебелият. — Добре, аз ти давам три дни, генерале, и нито минута повече.

Пентхауз погледна часовника си.

— Господа, всеки момент ще въведат майор Павел Пас, новият… кой ли пореден шеф на „Нева“?

* * *

Козелът посрещна Марко Аркидяконо на пражкото летище „Рузенье“. За негова изненада в чакалнята влязоха заедно с Теди.

— Какъв го дървиш тук, малкият?

— Ако ти кажа, че съм турист, ще ми повярваш ли?

— Не, разбира се.

— Тогава не ми задавай идиотски въпроси.

— Ще те набия, Теди! Ще ти счупя носа без да ми мигне окото, пичлеме такова!

Партньорът му се усмихна лукаво.

— Козел, това, което забравих да ти кажа е, че съм шампион по кикбокс на шибаната ти родина. Три пъти под ред в категория до 70 килограма. Включително и за тази година.

— Юнак — Козелът го плесна зад врата. — После ще те бия, сега да се оправим с г-н Мусил. Какви ги свърши в София, Аркидяконо?

— Размина се с Бесния. Пред очите ми. Славейчето отлетя за Цюрих.

— И това е крайната му цел?

— Не, разбира се — продължи да отговаря Теди. — За това съм тук. В момента се разхожда из Ню Йорк.

* * *

— Мадам, кажете на Япончик, че майор Павел Пас иска да говори с него.

— Отсъства — каза Оливия. — От къде се обаждате, майоре?

— От България. Ние сме стари приятели… Стари бойни другари от Кабул, мадам.

— Тогава за вас Япончик е тук, майоре.

— Да-а-а! — протяжно се обади Вячеслав Иванков.

— Павел Пас, Япончик.

— Не може да бъде?

— Но е факт. В петък летя за Ню Йорк. Ще кацна при вас в 23.35.

— Ще бъда на летището, Паша.

* * *

Катя Изова-Савова виеше като кучка, захапала възглавницата. От малка имаше болезнен мензис, а с годините ставаше нетърпим. Докато пробие веднъж, после се понасяше. Лекарите й бяха казали, че след като роди положението ще се нормализира, но ето вече близо година този чукан кон, мъжа й, не можеше да й направи едно дете. Беше нормален от гледна точка на медицината, може би даже хиперсексуален. Чукаше я по всяко време на денонощието стига да останеха сами и тя да не беше изпаднала в някое от прословутите си настроения. Тогава, като че ли, някакви демони я обземаха и тя стоеше с часове загледана тъпо в една точка, заслушана в клокочещата ярост, която бушуваше в нея, без да има нито възможност да я прогони, нито да я ползва. Валери наричаше тези състояния „велте шмерц“ (мирова скръб) и грешеше. В Екатерина се зараждаше друга жена, която един ден щеше да й спечели прозвището „Месалина“. Иззвъня телефонът. Беше Валери.

— Как си, скъпа?

— Знаеш как съм — троснато каза тя. — Искам бебе, но няма кой да ми го направи.

— Всичко с времето си — примирително измънка директорът на банката. — Господ си знае работата.

— Чувала съм ги тия приказки. Какво искаш?

— Мама и Лидия ни канят на вечеря.

— Защо не се обади някоя от тях?

— Докато Жорж отсъства, бункерът ще бъде само на мобифонна връзка. В седем часа ще пратя колата.

— Добре — каза Катя и затвори апарата.

„Няма кой да ми направи едно дете!“ — хвърли се обратно в леглото. „Ще го пратя на лекар! Ако се окаже стерилен, ще легна с някой от убийците на брат ми!“

* * *

Дебелият беше събрал върховния съвет на „Пентхауз“. По изключение присъстваха президентите на „Кинтекс“, „Полиинс“, „Трон“, „Прософт“ и „Комко“.

— Господа — облечен официално, подстриган и подвижен той разбиваше представата за застаряващ, затлъстяващ чичко. — България наистина прилича на Чикаго от 25-та година. По изчисления на статистическия център на „Пентхауз“ у нас има между 100 и 150 хиляди въоръжени престъпници. Още толкова бродят в аматьорски банди и чакат да бъдат приютени в големите групировки. Криминологенните фактори са твърде много и широко известни — няма да се спирам на тях, но на последствията от гангстерската лавина съм длъжен да се спра, а вие да ме изслушате. Ето — Дебелият размаха някакъв лист. — Само за миналото лято по черноморските ни курорти са бити, ограбени и отвлечени за откуп 9134 западни туристи. Изнасилени са 208 момичета и жени от Швеция, Дания, Англия и Германия. Само миналата седмица 9 шведски и немски травелагенции официално отказаха ангажиментите си към нас. За миналата година в България са влезли 119 милиона чужди инвестиции. Пари за семки. Дори Албания има няколко пъти по-активен инвестиционен поток. На практика страната е пред фалит. Западът е отвратен от нас за дълги години. Вътрешното производство е сведено до комични обеми, почти до нулата. Шири се някаква амбулантна търговия, но индустрията бездейства поради липса на суровини. Както много добре знаете, ние нямаме суровини, следователно трябва да дойдат от някъде. За развития запад забравете, тогава какво остава?

— Предлагате ново заробване от Русия? — попита президентът на „Трон“.

— Не, мойто момче — каза шефът на „Пентхауз“. — Времето на Червената армия мина. Заробване не, но реверанс — да!

— Какво ви пречи да го направите, Пентхауз? — попита президентът на „Кинтекс“, една от проспериращите оръжейни фирми на източна Европа.

— Много неща, господин Салджийски! На първо място категоричното настояване на Русия нашите гангстерски групировки да престанат да избиват руски мирни граждани.

Избухна откровен смях. Дебелият се присъедини към общото веселие, после отново взе думата:

— Шегата на страна, господа. Точно така е формулирана нотата. Излишно е да ви казвам, че от създаването на „Нерон“, а сега „Кали холдинг“, у нас са ликвидирани повече от хиляда афгански ветерани.

— Какъв го дървят тия убийци тук, Пентхауз? — гневно се обади шефът на „Прософт“, тази фирма се занимаваше с компютри. Това беше официалната й дейност, а неофициалната — в нарушение на ембаргото, широк износ на леко стрелково оръжие за Саддам Хюсеин.

— На кого да задам този въпрос, Юлияне? — ядосан попита Дебелият. — Казвам — Дайте петрол! Отговарят — Първо престанете да избивате афганците. — Дайте метал! — същият отговор. Газ, въглища, памук, пшеница … Показват ми ей такъв кукиш! — стана и тръгна из залата. — Момчета, разберете ме правилно. Тия убийци не са ми никакви. Ебал съм им майката, да мрат като мухи, но последствията са пагубни за бизнеса на всеки един от нас поотделно и за страната като цяло.

„Сега ще обяви съществуването на Ескадрона“ — помисли Доди Беров, но се излъга. „Ескадронът“ си оставаше най-секретната бойна организация на българския филиал на КГБ.

— Добре, Пентхауз — отново се намеси шефът на „Кинтекс“. — Какво предлагате?

— Хирургическа операция, Антоне. Полицията е слаба ракия. Разбита е почти напълно. Семерджиев я започна, сега тоя плешив позьор Начев ще я довърши. Какви ли не нещастници си опитаха манията за величие на гърба й. Един реститут, друг педераст, трети пияница. Забравете полицията. Ние, със собствени средства, трябва да спрем това чудовище „Кали“. Трябва да създадем каса за борба с престъпността, да наемем хора и за една нощ да кюртираме некрозата на обществото.

— „Нощ на дългите ножове?“ — иронично усмихнат попита шефът на „Трон“.

— Нещо подобно, Краси! Даже можем така да кръстим операцията.

Красимир Стойчев, видимо раздразнен, че го третират като малко момче, се изправи.

— Без мен, Пентхауз, но като се готвиш да въоръжаваш наемници да те пазят от бандитите, не забравяй древната римска сентенция „Кой ще ни пази от пазачите!“

После излезе.

— „Трон“ е мъртвец на руския пазар — тихо, но категорично и твърдо каза Дебелият. — Искам да чуя вашето мнение, господа.

Един час по-късно касата беше учредена. Щеше да се подвизава под невинната фирма „Банка за екологическа профилактика“. Ескадронът на смъртта увеличаваше щата си от 100 на 1500 цеви.

* * *

ВестниК „168 часа“ публикува сензационно интервю с Иво Карамански.

Х.К. — Г-н Карамански, според мен вие сте кокошкар и крадец на дребно. Не е ли пресилено да ви наричат „Кръстникът на българската мафия“?

И.К. — Разбирам желанието ви да ме унизите публично, (смее се) И за мен вие сте някакъв драскащ въшкар с пет лева в джоба, но не го казвам никому, нали? (двамата се смеят)

Х.К. — Кой ви обяви за Кръстник?

И.К. — Вестникарите. Вашите колеги нямат достатъчно пари за истински удоволствия и злоупотребяват с гледането на американски екшъни.

Х.К. — Има ли гангстерска война? Ако има, кой я води и кой има интерес от нея?

И.К. — Комунистите раздадоха милиони на свои хора, направиха ги милионери с препраните пари на партията, но малко по малко ги изпуснаха от контрол. Първите няколко глави, които паднаха, бяха именно такива програмирани милионери. Болшевиките ги бяха обявили за неблагодарници. Тогава имаше наказателни мокри операции, но за гангстерски войни беше рано да се говори. Още не се беше прочул Велин Изов, известен като Вълка. Умен и куражлия, той създаде „Нерон“, събра около себе си бившите спортисти, изпаднали до просяшка тояга и започна да забогатява зад гърба на комунистите.

Х.К. — „Нерон“ е чисто престъпна организация. Така ли?

И.К. — Й да, и не. Започнаха с рекет, кражби на коли, после показаха среден пръст на юго ембаргото, но успоредно с това развиваха и легални структури, с тенденция един ден да работят само с тях. Да! Започнаха като бандитска организация, но все пак от някъде трябва да се започне.

Х.К. — Говори се, че сте врагове с покойния Нерон и хората му.

И.К. — Навремето му предложих съвместна дейност. Съзнаваше, че двама лидери в една организация неминуемо ще се хванат за гърлата. После интересите ни се сблъскаха и понесох няколко тежки удара. Беше безмилостен и удряше лошо.

Х.К. — Имате ли пръст в убийството му?

И.К. — Вълкът плащаше на двама следователи да ме държат зад решетките. Заканвал съм се да го очистя и имах пълно основание да го пратя на оня свят, но комунистите ме изпревариха.

Х.К. — Няма комунисти вече, г-н Карамански. Сега те се наричат БСП.

И.К. — /смее се весело/ Маскарад за пред олигофрени. Ястребът не се е облякъл като чучулига! /залива се от смях/ Да, за пред електората си те са БСП, а всъщност ДС, като филиал на КГБ. Под псевдонима „Пентхауз“ те водят и гангстерските войни, и перат милионите с простата цел, един ден, когато започне приватизацията, да изкупят България на безценица. Живков ни остави 13 милиарда долара външен дълг, но само 3 от тях са минали границата. Останалите 10 „Пентхауз“ държи в западни банки.

Х.К. — Това е само хипотеза, нали?

И.К. — Де да беше. Милиардите на „Пентхауз“ са отдавна изпрани. Как според вас се появиха финансови гиганти като „Полиинс“, „Прософт“, „Мултигруп“ и т.н.

Х.К. — Щом са толкова могъщи капиталисти, защо им е да убиват един дребен бандит като Вълка?

И.К. — Вълкът може би беше бандит, но в никой случай дребен. КГБ изпрати хиляди афгански ветерани по Черноморието със заповед да го превземат. Вълкът им изби зъбите. Лидерите им потънаха два метра под земята, курортите останаха под ръководството на „Нерон“, тогава комунягите допуснаха груба грешка. Създадоха „Ескадрон на смъртта“ и убиха Велин Изов, без да си дават сметка, че фирмата ще поеме брат му Жорж. Веднага започнаха да хвърчат глави. Жорж или Бесният, както го наричат, е много по-жесток от Вълка, а сега е допълнително мотивиран да отмъщава за смъртта на брат си.

Х.К. — Ескадрон на смъртта? Ние да не сме Бразилия?

И.К. — Дали Бразилия или друга бананова република, без значение. До сега „Пентхауз“ переше пари и се готвеше за приватизацията, сега се включи, макар и неофициално, в истинската гангстерска схватка. Действа подло, из засада и карат по списък. За ваше сведение аз фигурирам под номер седем в него.

Х.К. — Звучи като научна фантастика?

И.К. — Но е грубата действителност. Ескадронът започна с елитен екип от сто души, но преди няколко дни „Пентхауз“ е събрал комунистическите фирми и са образували първата гангстерска банка у нас. Целта й е да финансира и да разширява Ескадрона до пълно ликвидиране на всякаква конкуренция. И знаете ли как са нарекли финансовото си изчадие, моля ви се? БЕП, Банка за Екологическа Профилактика. Комунистическият цинизъм стигна до там, че ни третира като комари, хлебарки или, в най-добрия случай, като плъхове!

* * *

Валери Савов прочете интервюто и остави вестника. „С Ескадрона е свършено — помисли той. — По движението на парите истинският банков професионалист винаги може да стигне до имена и адреси!“