Фредерик-Жак Тампл
Диво море

На Жак Ги Пилон

Аз взех тризъбеца си и харпуна

отвъд горите и безименните езера

отвъд стотиците реки

и лека трепетликова пирога

ме залюля

 

И се събудих на брега безкраен

и пуст на Дивото море

в чиито пясъци все още бие

метежното сърце

на моята акула

под буйстващото слънце

размятало камбаната си звънка

в главата ми

докато теглех такелажа

и с вид свиреп тризъбеца забивах

в зелената възвираща вода

бълбукаща като търбух разбунен

 

През тоя ден апотеозно ярък

залитах на носа на мойта лодка

облян от пръски пяна и накъсани

закани на безименния звяр

настръхнал от старинните ми канджи

тризъбци невъобразими куки

и трийсетината ръждясали харпуна

които аз не спрях да мятам в унес

с неизцерима ярост по акулата

                на мойто детство.