Ален Боске
Лимоните — I

Луната тая нощ е кръвожадна,

лимоните се карат и крещят.

Шест месеца. Как скръб се в тях прокрадна

Сърцето мушмула е в мойта гръд.

 

Да бъдеш плод с угниваща корица?

Огромен континент от плодове —

след корабокрушение. Лисица

свещено манго хапва. Тлен снове

 

в градините. И слънцето остава

на покер вкъщи да играе с мен.

Защо кората и плътта корава

и през ноември ще са с тен зелен?

 

Днес ябълка ще е луната тежка;

човекоядка, може в порив луд

да си припише и съдба човешка.

И зъзнат вън лимоните от студ.