Ален Борн
Отново — не…

Отново — не. Отново да обкичвам с кръв наметалото — не.

Аз си избодох очите и украсих празните орбити с пепел по-разярена и от жарава; между два воденични камъка мина и моят пол; преследвах кръвта си като странна лисица; сред черния чашкодрян, след това сред трънака намерих златна чаша, от която пих мъдростта на студа. Подготвих своите удове за гроба. Чакам.

Отново — не. Изгорих думите си с разтопено олово.

Само гласът ми е още жив. Не ме викайте повече. Искам да бъда глух. Не разбирам вече откъде ми говорите.

Но казвайте ми да живея, дори когато аз мога да ви разкажа толкова много нови неща за смъртта.