Жан Марсенак
Последният удар

Пред теб съм Господи протегнал съм ръце

като човек невярващ като някой който не е вярвал никога

като един от всички който не е бил роден за кръста

това съм Господи човек една молитва неспособен да запомни

и който трябва да се спъне за да падне на колене

 

Това съм Господи задъхан блед под бремето на нищетата

на тая нищета тъй нужна

ненужна нужна знае ли човек

И тоя вятър зъл на пустия площад

 

Площад където цяло лято сме танцували

голям площад наречен

Площад на разума

 

Танцувахме на него с лекота

защото Разумът и той е нещо леко

днес танцът ни е тежък като нашта мъка

но все пак танц това е

танц на звезда в дълбока нощ

 

Това съм Господи защо ли ти говоря

та аз не те обичам

не ми е хич до теб

Пред теб сега стоя като пред тази вече мъртва

жена която повече от всичко тук обичах и която все пак никога не съм обичал

 

Не те обичам Господи дошъл съм тук пред теб от място с въздух застоял

лош въздух като въздуха на тия лоши дни

на тия дни със студ и треска

 

Забиваш кирка в хорското нещастие

и нека пясъчното отчаяние се рони

и нека падат буци тежки като нашите сърца

 

Това е отчаянието никога не дръзнах аз очи в очи да го погледна

и не познавам днес това лице което виждам в огледалото

все пак е истина че съм затворник

все пак е истина че няма повече какво да се направи

все пак е истина че всички сме отчаяни

и тази нощ с очи изцъклени

е истинска все пак

 

Да истина е че от всичко сме далече и от себе си най-вече

че до един сме там където си Самият Ти

и пием тоя черен въздух който можеш само ти да дишаш

да истина е Господи това все пак