Анри Тома
Чисто небе

Октомври. Сводът извисен

е портик на мечти и пориви;

творба, недоузряла в мен,

днес най-добре за мен говори ви,

 

от скръб и болка осланен,

напомням роза пред студените

предзимни дни — досаден плен

на прага вече на промените.

 

И безразсъдството тупти

под дрипелите на сезоните —

сърце, лишено от мечти;

и страх от всичко вече гони те;

 

и често праща те на съд

съдбата, в твойте тайни ровеща,

и с теб играе си светът,

гъмжащ от трескави чудовища.