Жан Кейрол
9 декември 1975 (Откъс)

Кому ли да напиша днес писмо

без повод и без дата, без клеймо,

писмо, в което любовта излиза пак от скрина;

кому ли да опиша своята тревога безпричинна?

 

Писмо до никого, най-истинско от всичките писма,

което в миг, докоснеш ли го само, се разпада,

то чувства вятъра, устата, вкусили наслада,

писмо подобно анемона в нежната тъма.

 

Която свива се, плътта към нея приближи ли;

припрени, бързи думи като ярките искри,

с които живата жарава на морето и на лятото искри,

писмо, с което всички бихме своите сълзи изтрили.

 

Кой старо някакво писмо очаквал би от мен,

целувка вече от архива,

подадена ръка, въздишка колеблива

и поглед с всичко примирен?

 

То може да остане, тъй да си умре, покрито с прах,

от слънце пожълтяло в тишината стайна,

писмо, което крие някаква несподелена тайна…

Не, няма плик за отговор на никой страх.