Андре Брьотон
Слънчоглед

На Пиер Реверди

Жената прекосила Халите в догарящото лято

пристъпваше на пръсти

и отчаянието бе разхвърляло в небето своите огромни

дивни калии

и с мрежичка в ръка то носеше мечтата ми флаконче с амоняк

от който вдишваше самата кръстница на Бога

безволията стелеха се като пара

в Пушещото куче

където бяха влезли за и против

и те едва успяха младата жена да зърнат

Дали тя беше пратеничката на взрива

или на бялата извивка върху черен фон

която всички тук наричат мисъл

а балът на невинните бе в своя вихър

Вън лампите в короните на кестените се наливаха

със светлина

останала без сянка коленичи тя на Понт-о-Шанж

не бяха вече същите ни Жи льо Кьор ни уличната врява

нощта най-сетне удържа на свойте обещания

целувките за подкрепление и скитащите гълъби

се сливаха в гръдта на хубавата непозната

пронизана с най-тънкото значение на всяко нещо

един чифлик изгря насред Париж

прозорците превърнаха се в Млечен път

но никой тук не се яви все още като неочакван гост

а неочакваният гост по-предан е от всеки призрак нощен

едни са като тая хубава жена изплуват

и с цялата си същност хлътват в любовта

и ги поглъща тя

не съм играчка аз на никаква реална сила

и затова щурецът който пееше в студените коси на пепелта

в една такава вечер

пред каменния Етиен Марсел разбиращо ми смигна

минава каза той Андре Брьотон.