Димитър Подвързачов
39

Привечер под чинара, при чешмата,

където чучурката сладко пей,

седи Кючук-Хасан — Низами-бей

и важно-важно глади си брадата.

Познавам го като деликанлия,

пръв уфарда в града и мемлекета,

когато с коня влизаше в кръчмата

и ненаситен на жени гидия,

преследваше вдовици и момета,

каносани Айшета и Фатмета…

 

Седи Кючук-Хасан там при чешмата,

замислено поглажда си брадата.

Той днес минава за мъдрец, за стар,

за „ихтияр-адам“ го знаят вече,

ала очите му излъчват жар,

щом зърне женска рокля отдалече.

При туй видях го неотдавна сам,

как тоя мъдър ихтияр-адам,

пак дебнеше веднъж край плетищата

на Кел-Мехмеда куция момата!

 

Затуй отидох при чинара днес:

— Акшам хаир-олсун, Низами-бей!

Той ме посрещна с теманета, с чест:

— Буюрун! Как се сбърка тоз път, брей,

да се отбиеш тук, на ферафлък?

Где скиташ там из оня мегданлък?

При стари хора май не ти се ходи —

ей, чоджум, тя и тебе ще споходи!

— Как, Низами, нима се смяташ стар?

— Е, то се вика, че съм ихтияр!

— Но гледам: все окото ти на млади!

 

Тогава той чубука си извади,

усмихна се, брадата си поглади

и рече: — Чоджум, туй да ми е грях!

Но знай, че тъй го наредил Аллах!

 

И продължи: — Мъжът докат е млад,

ръцете му опипват разен свят,

без разлика на хубост и години,

ала когато петдесетте мине —

тогаз — да моли от Аллаха здраве,

а той сам трябва сметката да прави…

 

— Как, сметка ли?

                        — Годините ще смята:

събира своите и на жената

(доколкото можал да ги научи!)

дели на две — и трябва да получи

без друго само тридесет и девет!

 

— Как? Тридесет и девет казваш?

                                        — Евет!

Аз, да речем, съм днеска на шейсет:

мен стара баба хич не ми се пада! —

Така е заповядал Мохамед! —

Вземи калема: колко да е млада?

Ще видиш: осемнайсет! —

Пресметни я!

Е, хайде, нека да е хаирлия!

И Низами отпустна гърлен глас

и се изсмя, речи, като паша…

Все пак, той нежна имаше душа

за чувства, увлечения и страст…

След туй напълни втори път чубука,

извади прахан, пална и засмука…