Димитър Подвързачов
Случаят с Тристан Бернар

Тристан Бернар върви край Сена

и гледа, до самия бряг

върви мома, във мисли вдълбочена

и ту простре към Сена крак,

ту дръпне се назаде пак.

Макар че явно мъка я души,

не смее, бедната, на смърт да се реши!

 

Тристан Бернар следи момата:

най-сетне тя се цяла разтрепери,

ръцете в отчаяние разпери —

и хвърли се внезапно във реката…

 

Тристан след нея „бух“ направи

и сред вълните мътни

ни миг не я остави

вода да глътне

да се удави.

Тристан благополучно я избави!

„Спасител!“ — прозвуча му във ушите

и орден му се мерна пред очите.

 

Когато на брега момата се свести,

Тристан се с нея сладко разговори

за чувства, блянове, живот, мечти…

Най-сетне рече: — Но какво работиш ти?

— Телефонистка съм — тя отговори…

 

Тристан Бернар се ококори.

Не рече нищичко. Ръкавите запретна.

Момата грабна пак като спасител —

и без окото му да трепне,

във Сена я обратно запокити…