Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
геокар(2023)
Допълнителна корекция
Karel(2023)

Издание:

Автор: Д. Подвързачовъ

Заглавие: Басни

Издател: Хемусъ

Град на издателя: София

Година на издаване: 1938

Тип: басня

Печатница: Печатница „П. К. Овчаровъ“ София

Излязла от печат: февруари 1938

Редактор: Г. Константиновъ

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18617

История

  1. —Добавяне

Ши-Чанг на двайсетата си година

се влюби страшно. И не му премина,

а като всеки добросъвестен глупак,

встъпи във пръв законен брак.

Наскоро подир сватбата обаче,

един въпрос го озадачи

(въпрос, какъвто никой път

не беше му минавал през главата):

в семейството дали мъжът

е господар — или жената?

В полите на добрата си женица

Ши-Чанг размисля около седмица,

но не успя, горкият, нищо да реши

и се обърна пак към стария Чанг-Ши:

— Кажи ми, татко, ти — във всеки брак

кой бива господар: мъжът или жената?

Чанг-Ши се поусмихна под мустак,

хвана го за ръката,

изведе го до пътната врата

и рече му: — Тръгни самичек, сине мой,

и где когото срещнеш по света —

богат или бедняк бил той,

учен или пък прост —

задавай му все тоз въпрос.

 

Вземи и сто кокошки тук от двора,

и два жребеца от обора.

Там, гдето е жената господар —

пожертвувай една кокошка в дар.

Където е мъжът — жребец му дай!

Така самичек тайната узнай!

 

Ши-Чанг се съгласи. Заскита

от град на град — и вредом пита,

догдето най-накрай

една кокошка му остана само —

че във деветдесет и девет къщи

получи отговор един и същи:

жената господар и тук и тамо!

Жената — никой друг!

 

        Ала кога си тръгна пак назад,

насреща му: съпруга и съпруг!

Ши-Чанг ги спря сред път и рече на мъжа:

— Я слушай, брат,

ще те попитам нещо, но не ща лъжа:

кажи ми кой е господар у вас —

жена ти, или ти?

Мъжът отвърна, без да се смути:

— Разбира се, че аз!

— Ех, слава Богу — ти поне! —

Ши-Чанг извика с възхищение —

тогаз единия от тез коне

вземи за спомен, дар от мене!

 

Мъжът взе коня за юздата

и го поведе. Но жената —

проклетата жена! —

го дръпна за ръката

и нещо му зашепна настрана.

И ето че мъжът се върна пак назади,

на Ши-Чанг повода подаде

и рече: — Тоз кон не ща, не искам сив —

дай другия — червения!

— А, тъй ли! — викна Ши-Чанг с отвращение —

дай коня! Щом си толкоз див,

все същата награда

и теб се пада:

последната кокошка. На, вземи я!

 

Така се върна Ши-Чанг. Но самия

как заживя — това не съм узнал.

Знам само, че на мъдрост се научи

и от баща си във аванс получи

подарък — курник цял.

Край