Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1938 (Обществено достояние)
- Форма
- Басня
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Д. Подвързачовъ
Заглавие: Басни
Издател: Хемусъ
Град на издателя: София
Година на издаване: 1938
Тип: басня
Печатница: Печатница „П. К. Овчаровъ“ София
Излязла от печат: февруари 1938
Редактор: Г. Константиновъ
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18617
История
- —Добавяне
Ши-Чанг на двайсетата си година
се влюби страшно. И не му премина,
а като всеки добросъвестен глупак,
встъпи във пръв законен брак.
Наскоро подир сватбата обаче,
един въпрос го озадачи
(въпрос, какъвто никой път
не беше му минавал през главата):
в семейството дали мъжът
е господар — или жената?
В полите на добрата си женица
Ши-Чанг размисля около седмица,
но не успя, горкият, нищо да реши
и се обърна пак към стария Чанг-Ши:
— Кажи ми, татко, ти — във всеки брак
кой бива господар: мъжът или жената?
Чанг-Ши се поусмихна под мустак,
хвана го за ръката,
изведе го до пътната врата
и рече му: — Тръгни самичек, сине мой,
и где когото срещнеш по света —
богат или бедняк бил той,
учен или пък прост —
задавай му все тоз въпрос.
Вземи и сто кокошки тук от двора,
и два жребеца от обора.
Там, гдето е жената господар —
пожертвувай една кокошка в дар.
Където е мъжът — жребец му дай!
Така самичек тайната узнай!
Ши-Чанг се съгласи. Заскита
от град на град — и вредом пита,
догдето най-накрай
една кокошка му остана само —
че във деветдесет и девет къщи
получи отговор един и същи:
жената господар и тук и тамо!
Жената — никой друг!
Ала кога си тръгна пак назад,
насреща му: съпруга и съпруг!
Ши-Чанг ги спря сред път и рече на мъжа:
— Я слушай, брат,
ще те попитам нещо, но не ща лъжа:
кажи ми кой е господар у вас —
жена ти, или ти?
Мъжът отвърна, без да се смути:
— Разбира се, че аз!
— Ех, слава Богу — ти поне! —
Ши-Чанг извика с възхищение —
тогаз единия от тез коне
вземи за спомен, дар от мене!
Мъжът взе коня за юздата
и го поведе. Но жената —
проклетата жена! —
го дръпна за ръката
и нещо му зашепна настрана.
И ето че мъжът се върна пак назади,
на Ши-Чанг повода подаде
и рече: — Тоз кон не ща, не искам сив —
дай другия — червения!
— А, тъй ли! — викна Ши-Чанг с отвращение —
дай коня! Щом си толкоз див,
все същата награда
и теб се пада:
последната кокошка. На, вземи я!
Така се върна Ши-Чанг. Но самия
как заживя — това не съм узнал.
Знам само, че на мъдрост се научи
и от баща си във аванс получи
подарък — курник цял.