Димитър Подвързачов
Къпач

Любител някой на води, на бани,

        години дълги все се канил,

        щом „Овча купел“ се отвори

        и лятото настъпи,

        да почне да се къпи.

Зер, зарад таз вода премного се говори,

        че стари клетки подмладява,

        нов устрем за живот внушава —

        дори мъртвец от нея се привдига

        и почва да намига…

 

Най-сетне „Овча купел“ се открила!

        Любителят се втурнал бързишком,

        зарязал работа, деца и дом,

        и вместо да наема вила —

трамвайна карта евтина си купил

        и всеки ден,

        горещ, студен, —

започнал да се къпи в „Овча купел“:

цамбуркал се, поливал се и плискал

и от доволство ритал и се кискал.

А щом го пита някой: как отива? —

отвръщал със гримаса най-щастлива:

— Ах, братко! То не е вода! Каймак!

Приятна, хладка, нежна… Буди сили млади,

        като съм вътре, струва ми се чак,

че Евелина Холт по кожата ме глади!…

 

        Вървяло тъй ден, два и пет —

        най-сетне нашият любител клет

на Евелина Холт и на студени бани

веднъж като си легнал, не можал да стане.

        Вдървил се, почнал странно да се хили

и — няма нито млади, нито стари сили!

 

Та доктори, аптеки, та консилии —

едвам го от Орландовци спасили…

 

Моралът е за всекиго достъпен:

        човек и къпан и некъпан,

да помни тази максима правдива:

че Евелина Холт е хубава, любезна

        и истински полезна,

        но… трябва да е жива!