Димитър Подвързачов
Баснописец и грамофонни плочи (автобиографична басня)

Известен баснописец нов

обичал страстно грамофона.

Избрал си доста плочи от „Кремона“

и си ги свирел със любов.

Бетовен, Шуберт, куп фокстроти,

певци, певици цели роти,

Супе и Цезар Франк,

симфонии, танга, —

и важното е, че не дал за тях ни франк

и до сега.

(Но не че ги изтръгнал със просия,

а взел ги на юнашка вересия).

 

Години минали току-речи,

а баснописецът си свири,

главата вири

и за дълга си искрено мълчи…

(Понявга сещал се — но тайно).

И ето че веднъж, съвсем случайно,

из улицата докато вървял,

насреща си съзрял

самия господин Кремон:

ръка помахва и се хили.

Здрависали се със поклон,

приятелски въпроси разменили

за здравето, за времето, за туй-онуй,

а на раздяла бай Кремон рекъл:

                                        — Я чуй! —

ти пишеш басни, знам.

Отдавна искам да ти дам

един сюжет добър —

използувай го зарад мой хатър!

— На драго сърдце! — рекъл оня. — Бива!

И тутакси извадил си молива.

Ти пишеш за животни там и прочие —

вземи та напиши за мойте плочи!

Тук баснописецът се малко сепнал —

в ума си нещо силничко пошепнал —

ала запазил пак присътствие духа.

Засмял се с глас и викнал: — Уха!

Бездруго! Че сюжетът е прекрасен

и даже със дълбок морал!…

 

Разсмели се и всеки пътя си хванал.

 

А пък моралът тук е много ясен —

четецът вярвам да го е разбрал:

съзреш ли кредитор насреща ти че иде —

и да те види и да те не види —

веднага се стори на лук не ял

и бързай в друга улица да тръгнеш…

 

А най-добре е: да обръгнеш…