Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1938 (Обществено достояние)
- Форма
- Басня
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Д. Подвързачовъ
Заглавие: Басни
Издател: Хемусъ
Град на издателя: София
Година на издаване: 1938
Тип: басня
Печатница: Печатница „П. К. Овчаровъ“ София
Излязла от печат: февруари 1938
Редактор: Г. Константиновъ
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18617
История
- —Добавяне
Прочутия през вековете
дълбокоумен ходжа Настрадин,
мъдрец и философ кескин,
поет над всичките поети,
веднъжки нужда го сполети,
при Хитър Петра да отиде,
на гости, уж, да го навиди,
като комшия.
Макар и в дългове до шия,
бай Петър влезе в нов масраф,
да срещне Настрадина както подобава
зарад таквиз човеци:
със баници, кадън-гьобек, пилаф,
със банди и кючеци…
Когато най-подир останаха двамина,
мъдрецът ходжа реч побърза да подхване:
— Бай Петре, рекох и при тебе да намина,
хатър да ти не стане,
и да ти кажа: ние със кир Яни
ортаци станахме във търговия.
И ти си наш комшия,
та рекох, с воля Божа,
да ти предложа:
да влезнеш с нас ортак на честни начала,
да станем трима…
Наш Петър само кима
и се почесва по тила…
Повярвай, Петре, ний и двама
с комшията кир Яни
от твоя честен дух сме обладани —
зер, като тебе други няма
на нашите Балкани!
Дай дума, ортаклъкът ни да стане!
Бай Петър се почеса пак
там, гдето хич го не сърбеше вече
и рече:
— Добре, но имате ли си контракт?
— О, то се знай — повярвай мен:
предвидили сме всичко член по член.
Побързай, Петърчо, не ми прави кахър,
а подпиши за мой хатър
тоз договор тристранен —
за моя чест и радост задушевна.
Ти знаеш нашта мъдрост древна:
приятел стар не става никога душманин!
Тук Хитър Петър се почеса пак
и рече: — Ходжа, много си ми драг,
благодаря на Бога, който те е пратил —
но знам аз друга мъдрост жива:
и от душманин стар не става хич приятел!
Кир Яни, вярно е, за всичко май го бива,
затуй… Но слушай: за да те не бавя,
сега ще ти разправя
чудесна басня — стара, кратка,
по мъдрост рядка.
Веднъж случило се така да стане,
че лъвът — цар на всичките хайвани —
ударил на кокошките мерак.
Развъдил си ги той
в един нечуван брой
и ги ядял от сутрин, та до мрак.
Ала не щеш ли, скоричко съзрял,
че губят се кокошки всяка нощ:
злосторник някой лош
редовно ги крадял.
И царят заповед издал:
веднага курник нов да се направи,
модерен, здрав, широк, спокоен,
за премия достоен!
Тогаз лисицата дошла да се представи
за майстор-архитект.
Без търг успяла,
и струпала постройка цяла
за курник със ефект —
удобен, вред запазен, як…
Ала кокошки губели се пак!
Една нощ там завардили пазачи
и най-подире хванали крадеца:
Сам архитектът две кокошки влачи!
А той хитреца,
наистина, че курник здрав направил,
ала за себе малка дупчица оставил…
Така и ние: от кир Яни
веднъж ли бивали сме изиграни?
Тук ходжата започна да се стърже,
където хич го не сърби —
заряза предложения, молби
и си отиде бърже-бърже…