Димитър Подвързачов
Съвременна басня

Страстно жаждаща обнова

в черен труд да прояви —

госпожа Муха Крилова

над булвара се изви.

Както баснята нарежда,

кацна върху волски рог

и прекръсти се с надежда,

шепнейки: — Помози Бог

 

И замислена тогава

върху трудовий закон,

който щедро приравнява

крава, гражданин и кон,

тя не виде, как до нея

кацна дружка: — Добър ден!

В кланницата ми додея,

та реших… — И мен, и мен.

 

— Но за де пътуваш моля?

— Ти не знайш? И тази добра!

С тоя вол — и с Божа воля,

аз отивам да ора!

— Що говориш? Имаш грешка!

Виж: рогата са рога,

но главата е човешка!

— Тъй ли? Скътах я сега!

 

И сърдита — в миг тя впи се

в бузи, във чело и нос

и смути, възспря и слиса

веселия рогонос;

бодна долната му бърна,

ноздрите му навони,

па си литна, та се върна

в баснята — до други дни…

 

А съпругата, смирено

стиснала го под ръка,

гледаше го вдъхновено

и се глезеше така:

— Миличък, безцен и рядък!

Любя те кат никой път!

Виж как много ти си сладък:

и мухите те ядат!