Димитър Подвързачов
Щурец и мравка

Класическата мравка — същата онази,

        възпявана от древно време

        във басни и поеми,

която вечна слава ще запази

на най-трудолюбива животина,

дори от хората за пример взета —

веднъж, в една неслучава година,

без зрънце жито останала, клета!

(Недейте мисли туй за подигравка:

случаят е описан от самата мравка!)

 

След дълго мислене тогава

        над свойта участ тежка —

тя спомнила си мъдростта човешка:

        приятел в нужда се познава!

        Но где приятел в труден час?

        Нали го знаете по вас?!

Все пак си спомнила един познат —

        речи го ти, дори приятел —

        той често немотия патил,

        та знаел що е глад:

        безгрижния шурец!

Тоз палав полски хубавец,

лирически поет, дамолетец

и виртуозен оперен свирец.

        Но той е съвършен бохема!

        В нехайството велик,

        на мързела теоретик,

той нищо никому не дава, само взема.

Макар че външността му е красива,

        ала за нищо го не бива…

 

Но що да стори, бедната? Все пак

        поела път да го подири.

Вървяла цели дни, по дъжд, по мрак,

разпитвала по стъгди, панаири —

дали не се е нейде пазарил да свири?

        Най-сетне чула и разбрала:

ей-там, в оная сграда бяла,

        на третия етаж, чак горе,

ще го намери и ще му говори.

Със мъка тя до тамо изпълзяла

и влязла в стаята му…

                Ала — Боже мой! —

        Нима това е той —

щуреца, що го толкоз време дири?

Сред маси, столове, бюра, фурнири,

        там нейният приятел,

в едно кресло се полегатил,

        с перото

        на ухото —

        поглежда я, мълчи и чака

        и сучи си мустака…

 

Най-сетне проговорва тежко и студено

        на гостенката си смутена:

— Що искаш? Представи ми документи!

        — Как, Щурчо? Не позна ли мен ти?

Аз мислех пък… като приятел стар

да искам нещо помощ… Влязох на сполука —

        не знам дори какъв си тука?

        — Не знаеш? Туй то! Аз съм надничар!

Държавен мъж и частен секретар,

аз разрешавам всичките въпроси!

        — Прости ми, аз не знаех ти какво си,

        ала изпаднах във неволя —

дойдох за малко житце да те моля,

пък ако не дадеш — пак твоя воля…

        — Аха! За житце! Имаш ли партийна книжка?

        — Що рече? Книжка? Аз не знам…

        — Щом нямаш — нищо няма да ти дам!

Тук членска книжка има всяка мишка!

Тогава — хайде вън! Дома си пак иди

        и мързела си победи,

за други път да се научиш

как можеш житце да получиш!

 

И като станал прав, сърдит, Щуреца

        натиснал яростно звънеца.

         Дотичал мазен и ухилен

чер бръмбар — стар разсилен

и блъснал мравката с метлата

надолу чак по стъпалата…