Иван Вазов
Ние

Ти — често сприхава, аз често строг и властен,

ти — често облаче, аз — облак бурен, черен,

ти — нежна в любовта, аз в нея вихър страстен,

царица ти — аз цар и пленник начумерен.

 

И винаги, съвзет, аз падам на колене

за прошка и кълнящ поривите си груби.

Но ти веднъж каза̀: „Защо това смиренье?

Жената силен мъж и бог в любовник люби!“