Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1938 (Обществено достояние)
- Форма
- Басня
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Д. Подвързачовъ
Заглавие: Басни
Издател: Хемусъ
Град на издателя: София
Година на издаване: 1938
Тип: басня
Печатница: Печатница „П. К. Овчаровъ“ София
Излязла от печат: февруари 1938
Редактор: Г. Константиновъ
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18617
История
- —Добавяне
Магарето, петелът и овцата
дружели си из долините влашки.
Веднаж им текнал план юнашки:
да минат през реката,
зад Дунава: да видят там що има
и как се във България живее
и по-добре къде е.
Преплували със лодка трима
и щом на наш се бряг качили —
три пътища различни уловили…
Минало се, речи, една седмица —
и ето, връща се несретната овчица,
оклюхнала, измършавяла,
като че с месеци не яла.
Минават още ден и два,
и ето: иде петльо, но, уви —
оскубан, с клюмнала глава,
едвам върви.
— Що има, петльо? Що те слети там?
— Не питай ме, че даже ме е срам.
Забравил бях, че през войните
там власите нахлуха по хайдушки
и като не нашли мъже и пушки,
сразили се с кокошките, с петлите.
Сега заради тях изпатих зле:
подгониха ме цели банди
от плимутроци, родайланди —
и връщам се без гребен и криле!
А ти, овчице, ти на що попадна?
— И аз така: овцете много там,
та нямаше дори какво да ям.
Стояла съм току-речи все гладна,
без стрък тревица —
отвърнала нещастната овчица.
— Но Марко? Още ли не се е върнал той?
— Ба, той привикнал е на глад и бой!
Минали дни, седмици, месец, два,
година, две — и три… Тогава чак
пристигнал Марко — със цилиндър на глава,
със ордени и фрак.
— Бре, Марко! Ти ли си, не си ли?
— Разбира се, че аз съм! Още как! —
отвръща той и дяволски се хили…
— Но разправи ни, толкоз време где бе?
Не биха ли те зле и тебе?
Туй облекло що значи?
И тез дрънкулки кой ти ги окачи?
— Почакайте да си поизрева,
че толкоз съм мълчал, шега ли е това?
И той се търколил на меката трева,
надал ужасен рев.
Поритал, поиграл,
направил си магарешкия кеф
и чак след туй пак думата вземал:
— Какво да ви разправям? Беше славно!
Прекарах предоволно и забавно.
Страната е чудесна! Кой да знай!
Бях там като във рай.
Банкети, тостове, приеми,
заплати, дневни, тантиеми,
безкрайни водопади
от почести, награди.
Прекрасни балерини —
по-сладки от кори от дини…
И всичко разпореждах както аз си знам!
— Постой! Кажи, какъв бе там? —
рекла овчицата със завистливо чувство.
— Заемах пост голям:
директор на изящните изкуства!
— Бре, дявол взел те! — рекъл петльо мрачен —
от всичко туй съм просто озадачен;
я ни кажи — нали сме тук другари —
как току-тъй можа туй всичко да ти мине?
И в продължение на цели три години,
как не познаха те, че си магаре?
— Е, право да ви кажа, то се знай —
започнаха да ме познават най-накрай…
Но докат се досетят и сговорят,
какво да сторят —
аз плюх на мойте петали завчас,
и ето ме при вас!