Димитър Подвързачов
Агнето и вълкът (модерна басня)

Познатото на всички агне бяло,

безкрайно хилаво, изпусталяло —

едвам го носели краката, —

                веднаж се спряло

водица да си пийне от реката.

Но като дигнало глава случайно —

какво да види: Кумчо-Вълчо сам,

издебнал го потайно

и наредил се близичко ей-там,

водица уж да пие сиромаха,

ала опашката зловещо маха,

очите му лъщят почти трагично

и зъбите поскърцват неприлично…

 

        Тогава агнето (какво помисли ти:

                ще се изплаши и смути?)

        О, не! То сторило дълбок поклон

и взимайки най-благия си тон,

тържествено изблеяло: — О-о! Бе-е-е!

Добре дошел и живио, бре Куме!

Сполай на милостивото небе,

                че най-подире чу ме

и те изпрати днеска на реката!

Ела да се прегърнем брат със брата,

отдавна както подобава…

 

Вълкът, обаче, взел да се смущава…

и слисан от чудатата покана,

той сериозна реч подхванал:

 

Ти, агънце, изглеждаш малко диво:

то бива, ама толкоз чак не бива!

Нима не знаеш ти, че аз налитам?

О, санта симплицита!…

Но позволи ми, впрочем, да попитам:

какво си учило? Не ти ли е позната

поне оная басня на Крилова

за агънцето на вълка в устата?

На мойте срещи с вас тя вечна е основа!

 

Но агнето разсмяло се със глас

и викнало: — Крилов? О, чел съм го и аз!

Но той е автор стар. Днес никой не чете

такъв писател слаб и посен!

Днес аз чета Михалчев, Петка Росен,

затуй постъпвам както пишат те —

и казвам ти: в наш общ е интерес

                да ме изхрускаш сладко днес.

И още: тук наблизичко пасат спокойно

сестра ми, майка ми и моят брат —

за теб ще бъде недостойно

да ги оставиш… знам, че имаш вечен глад.

Не се диви на таз теория чудата,

тя теб ще те прослави в двата свята:

до днес ти просто бе кръвник нахален,

но глътнеш ли ме — ставаш ин-те-гра-лен!

Разбра ли? Прочие, отваряй си устата!

 

Вълкът пристъпил: — Щом е тъй, тогава —

                приемам твоята отсъда!

Когато агнето самичко настоява,

бездруго интегрален аз да бъда,

ще го изям, та щото ще да става…

 

Но тук дошел овчарят със кривака

и Кумчо-Вълчо, без да чака,

                изчезнал из шумака…