Иван Давидков
Жребий

Когато прозвучи архангелският глас,

в камшик заплел и злото, и доброто,

определен ще е един от нас

да носи кръст по кремъците към Голгота.

 

И всеки ще рече: „Дано да бъде друг.

Дано да ме отмине чашата горчива.

Дано на божието изпитание безмилостният плуг

не разоре бедняшката ми нива…“

 

В съня си ще се крие, ще се тули зад вратата

на примирението и на добротата лицемерна,

но в полунощ звезди над него ще звънтят

като пирони за разпятие, а в мъглата ще се мерне

маслинова горичка — и целувката позната

ще му напомни: към Голгота е белязан твоят път.