Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Константинов
Заглавие: Приключенията на Туфо Рижия пират
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: Българска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Художник на илюстрациите: Борис Стоилов
Коректор: Красимира Станева
ISBN: 978-954-26-0364-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2689
История
- —Добавяне
Осма глава
Как да се държим в обществото. Защо телевизионният говорител се държи за бузата. По-нататък всичко е ясно
Някои от вас може би вече се досещат къде беше попаднал Туфо. Но неговите приятели от блока не знаеха абсолютно нищо за него и това истински ги тревожеше в съботната вечер. Въпреки подканянията на родителите си да вечерят като хората, те само поднасяха лъжиците до устата. А след вечерята седнаха пред телевизора смълчани и умислени.
По телевизията показваха популярното детско предаване „Как да се държим в обществото“.
Тази вечер темата беше „Ние сме в ресторант“.
Умърлушеният Косьо разсеяно слушаше обясненията:
— Вашата салфетка се намира от лявата страна. Вилицата се държи в лявата ръка, към края на дръжката. Ножът, разбира се, е в дясната. Пожелавате на съседа си „Добър апетит!“ и започвате да се храните със затворени уста…
Изведнъж Косьо отвори уста и извика силно:
— Ето го! Нашият Туфо! Елате бързо!
Всички дотичаха до телевизора. Таткото остави вестника, а майка му си потърси очилата.
На масата, която показваха на екрана, до момчето, което се хранеше образцово с нож и вилица, се беше свил и Туфо. Нашият котарак тихо си хапваше от печената кокошка лакомо, без никакви нож и вилица, като се оглеждаше крадешком.
— Може да не е той — каза нерешително майката на Косьо. — Цветовете на нашия екран са доста избледнели, не се вижда ясно какъв цвят има котаракът.
Косьо помисли няколко секунди и изхвърча от стаята. Хукна при своя приятел Марин на горния етаж — те отскоро имаха нов телевизор.
В този момент предаването „Ние сме в ресторант“ внезапно прекъсна и на екрана се появи телевизионният говорител.
— Драги зрители — каза той, — в студиото на телевизията се намира котарак, рижав на цвят, с бяло петно на муцуната. Умоляваме стопаните му, щом си го познаят, да бъдат така добри да дойдат и да си го приберат.
Като каза това, телевизионният говорител се пипна за бузата, на която личеше одраскване от котешки нокът.
По-нататък всичко е ясно.