Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (6)

Пета глава
На лятно кино през есента. Мечта, превърната в действителност. Не изпускай златната рибка

И така Туфо попадна в лятното кино, което работеше и в ранна есен. Кинопрегледът току-що беше започнал и Туфо с внимателни стъпки се промъкна към първите редове. Тук, за разлика от стадиона, му хареса — хората гледаха, без да викат и свиркат, а екранът му приличаше на голям телевизор, много по-голям от този вкъщи.

Тъкмо се промъкна и седна най-отпред, Туфо видя нещо, което дълбоко го развълнува: пред него, ама съвсем пред него спря една голяма лодка. Двама човека издърпаха от водата мрежа, пълна с риба, и я изсипаха в лодката. Пред очите на Туфо заиграха безброй риби — малки и големи, тъмни и бляскави…

А в същото време звучеше силен мъжки глас:

В първите дни на есента река Дунав зарадва трудолюбивите рибари. Тя щедро разтвори своите обятия и напълни мрежите им с богат улов. Особено радостни са рибарите от…

Но Туфо така и не научи кои рибари са особено радостни…

Носът го засърбя, пред очите му притъмня и той като куршум полетя към лодката, пълна с риба.

„Праас!“ — изпращя платното на екрана. Лодката се завъртя и се преобърна, удивените зрители наскачаха, а Туфо се претърколи от другата страна и цамбурна във водата.

Само че това не беше щедрата река Дунав, а малкото езеро, което се намираше точно зад екрана на лятното кино.

Когато излезе от водата, треперещ от студ, с полепнали мокри листа по козината, Туфо държеше в лапите си една жива златна рибка. Беше станало чудо — до преди малко тази рибка дремеше спокойно в плиткото езеро, но случаят я сблъска с гладния котарак и сега тя отчаяно се мяташе в ноктите му.

Туфо беше щастлив. Мечтата му съвсем неочаквано се превърна в жива реалност. Нещо повече — цяла вечер пред очите му играеха сребърни рибки, а тази, която улови съвсем случайно, се оказа златна!

Ала тъкмо се накани да лапне нещастната рибка, тя внезапно се изплъзна от лапите му, блесна за миг във вечерния въздух и звънко падна във водата. Туфо проследи нейния криволичещ полет с невярващи очи.

Сега рибката беше щастлива в плиткото езеро, а той — дълбоко нещастен.

Защото в живота никога не се случва и златната рибка, и гладният котарак да бъдат едновременно щастливи.

Туфо подви опашка и умърлушено тръгна по алеите на парка — мокър, гладен, обиден от живота.

По едно време дърветата оредяха, сухата трева се смени с асфалт и котаракът видя пред себе си висока, много висока къща, цялата обляна в светлина.

Туфо затича по стъпалата, които водеха към входа, бутна с лапа открехнатата врата и потъна в неизвестността.