Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (28)

Седма глава
След корабокрушението. Червена вана в Триъгълника на смъртта. Делфинът идва на помощ

В необятната синева на океана ярко просветваше една червена точка. Кротките вълни нежно полюшваха пластмасовата вана, на чието дъно уморено лежеше рижият Туфо. Той се беше спасил от корабокрушението и сега плаваше самотен в океанската пустош без никаква храна, измъчван от силна жажда. Слаб ветрец побутваше неговата червена лодка в неизвестна посока. Слънцето светеше спокойно, водата въздишаше сънливо и Туфо изобщо не подозираше, че се намираше в ужасния Бермудски триъгълник, погълнал безследно много кораби. Последният от тях беше „Ахилес“…

Котаракът се размърда и с последни сили показа муцуната си на сияещата повърхност. Отвсякъде го заобикаляше тъмносиня вода, която го гледаше безмълвно. Някъде на хоризонта трептяха като черни петънца Бермудските острови, но ветрецът го отнасяше все по-далече от тях. Туфо отпусна лапите си и започна да мяучи жално. Никога в живота си не се беше чувствал толкова самотен и изоставен.

Изведнъж усети, че пластмасовата вана се движи с променена скорост. Туфо се надигна и видя отзад голяма глава с малки очи и продълговата човка. След това главата изчезна и на повърхността се показа гъвкава раздвоена опашка.

„Делфин! — мигновено отгатна Туфо. — Най-благородното животно в океана! Иска да ми помогне в бедата…“

И наистина — делфинът точно това правеше. Той беше дочул глас на живо същество, понесено от вятъра сред Триъгълника на смъртта, и се беше притекъл веднага на помощ. С внимателни движения делфинът побутваше леката вана пред себе си и тя бързо се плъзгаше по вълните. От време на време показваше глава за си над водата и поглеждаше с малките си очи рижия корабокрушенец, сякаш му казваше: „Кураж, непознатко мой! Нищо страшно не може вече да ти се случи — аз съм тука!“

Ако Туфо беше истински моряк, щеше да познае, че неговата жалка черупка се движи най-малко с десетина възела. Но и така той разбираше, че се носи в спасителна посока, и затова се сви неподвижен във ваната, за да не пречи на своя спасител.

На хоризонта се появи струйка дим, после се показа мачта с развят пъстър флаг. Делфинът увеличи скоростта и след малко яркочервената вана се намираше на хвърлей място от преминаващия кораб. На високия му борд ясно личаха буквите „Мусала“.

Щастливият случай срещна нашия четириног пътешественик с български океански кораб, плаващ към родните брегове.

Капитанът забеляза в бинокъла си червено петно и заповяда бързо да спуснат лодка. Когато вдигна пак бинокъла, той видя и отдалечаващия се делфин, който правеше красиви скокове над водата.

Туфо беше спасен.